П. Удхаус - Скрито-покрито

— Възможно ли е да поговорим, господин Джон?

Разбира се, че беше възможно, макар перспективата да не го радваше. Уважаваше белите коси на Стърджис, но бедният старец беше избрал неподходящ момент за откровенията си.

— Както вече ви казах, снощи почти не мигнах от болки, господин Джон.

Едва сега младежът разбра, че скъпо ще плати за любезността си. В миговете, когато му се струваше, че всички хора по света са негови по-малки братя, бе съвсем естествено и дори неизбежно да прояви жив интерес към артрита на Стърджис. Ала сега горчиво съжаляваше. Всички мозъчни клетки му бяха необходими за откриване на улики; непростимо бе да освободи от работа част от тях, за да изслуша оплакванията на болнавия старец. С доста студен тон той се поинтересува дали икономът е опитал лечение със средства, препоръчвани от народната медицина.

— Дълго не можах да заспя, господин Джон — упорито продължи старецът.

— Онзи ден прочетох във вестника, че понякога ужилвания от пчели помагат против артрита.

— Ужилвания от пчели ли?

— Да, така пишеше във вестника. Киселината, съдържаща се в жилото, изтегля киселината или каквото там причинява подуването на ставите.

Стьрджис замълча, а Джон предположи, че следващият му въпрос ще бъде къде да намери пчели, които хубавичко да го нажилят. Ала старецът не възнамеряваше да се оплаква от болежките си. Пред Джон стоеше Стърджис — икономът, който милее за Ръдж Хол, не грохналият Стърджис, който страда от артрит.

— Много мило от ваша страна да се интересувате от здравословното ми състояние, сър, но всъщност исках да поговорим за обира.

Младежът веднага наостри уши и стана много по-любезен:

— Главата ми не побира как се е случило, Стърджис. Очевидно престъпникът е проникнал в къщата през прозореца и е излязъл по същия начин.

— Не е вярно, господин Джон. Тъкмо за това исках да поговорим. На излизане той слезе по стълбището.

— Какво? Откъде знаеш?

— Видях го, сър.

— Така ли?

— Да, господин Джон. Видях го, защото болките ми попречиха да заспя.

Угризенията, които младежът беше почувствал, научавайки за обира, бяха несравними с терзанията, които изпита сега. С лека ръка бе причислил иконома към изкуфелите дърдорковци, само защото имаше глуповато изражение, а като говореше, блееше като овца. Не беше разбрал, че този благороден човек, който не бе виновен, че природата го е наказала с грозновато лице, нито че гласните му струни са засегнати от напредналата възраст, е бил машината на Бога (Приспособление, използвано за пръв път в гръцките амфитеатри. Когато героят в пиесата изпадне в безизходица, от небето се спуска стол, окичен с цветя, героят сяда на него и се озовава в безопасност, т.е. спасен е от Бога. — Б. пр.), изпратена му от Всевишния да му помогне при разкриване на престъплението. Не съществуват писмени доказателства, че се е случвало някой да потупа иконома си по главата като послушно куче, но Джон едва се въздържа да стори точно това, създавайки прецедент.

— Видял си го, така ли?

— Да, господин Джон.

— Как изглеждаше?

— Не съм сигурен, сър.

— Как така? Какви ги говориш?

— Ами… всъщност не го видях.

— Нали току-що заяви, че си зърнал лицето му?

— Така е, сър, но само в известен смисъл.

Младежът започна да губи търпение. Ето че предчувствието не го е подвело — старецът напълно е изкуфял и не знае какво говори.

— Как така в известен смисъл? — попита доста рязко.

— Ще ви обясня, господин Джон…

— Започни от самото начало.

Стърджис нервно погледна към вратата и заговори, снишавайки глас. Сега говорът му беше като блеене на овца, на която са запушили устата с памук:

— Снощи почти не мигнах, господин Джон. Накрая болката стана нетърпима. Мятах се в леглото и размишлявах, и след като дълго мислих, внезапно си спомних как веднъж господин Хюго бе така добър да се осведоми за здравето ми и спомена, че в някои случаи изпиването на чаша чисто уиски облекчава болката.

Джон кимна. Дотук историята беше съвсем правдоподобна. Според братовчеда му уискито беше сигурен цяр както за болки в ставите, така и за разбити сърца.

— Хрумна ми, че поради извънредните обстоятелства господин Кармоди няма да се разсърди, ако си налея една глътка. Станах, облякох си халата и тъкмо се канех да сляза по стълбата и да отида в трапезарията, чух особен звук.

— Какъв по-точно?

— Кихащ звук, господин Джон. Стори ми се, че някой киха.

— Много интересно. Карай нататък.