П. Удхаус - Скрито-покрито

— Тогава защо ме избягваш? Откакто съм се върнала в Ръдж, за пръв път те виждам и за целта трябваше да извървя два километра и да замерям прозореца ти с шепи чакъл. Някога ти едва ли не спеше пред вратата ми. Мислиш ли, че ми е приятно да ме зарежеш, сякаш не съществувам?

Джон се вцепени от ужас. Фактите, изложени от нейна гледна точка, говореха, че се е държал като безсърдечен грубиян. Живял бе със заблудата, че Пат ще се възхити от вежливото му и изтънчено поведение. Вярваше, че дълг на всеки мъж, отритнат от любимата, е да изпълзи в някой далечен ъгъл и да изчезне от живота й, докато времето заличи спомена за безочието му. Та нали именно поради тази традиция половината зверове в Африка са загинали млади-зелени от куршумите на ловци!

— Не подозирах…

— Какво?

— Че искаш да ме видиш.

— Разбира се, че искам. Слушай, хрумна ми нещо. Имаш да някаква спешна работа утре?

— Не.

— Тогава ела да ме вземеш с таратайката. Ще си устроим истински пикник като в доброто старо време. Татко няма да бъде у дома — поканен е на обяд. Ела около един. За час ще стигнем до Уенлок Едж. Природата там е прекрасна, дано и времето да не се развали. Какво ще кажеш?

В първия момент той не каза нищо. Чувствата, които бушуваха в гърдите му, не можеха да бъдат изразени чрез думи. Загреба усилено и лодката безшумно навлезе в реката. Сънливата Скърм я прие с отворени обятия — заради нейната радушност здравомислещите хора са я обявили за най-гостоприемната река в света.

— Съгласен ли си?

— И още как!

— Чудесно! Ще те чакам в един.

Скърм се плискаше в корпуса на лодката и тихо се кискаше. Беше добродушна и учтива река, свикнала да се усмихва под мустак като възрастен джентълмен, който се радва на щастието на младежите около себе си.

— Едно време си устройвахме чудесни пикници — замечтано промълви Пат.

— Вярно е — съгласи се Джон.

— Още не проумявам как си ме търпял — бях отвратително и глупаво момиченце, което все те командваше.

— Не е вярно — опроверга я Джон.

Сред сенките се очерта силуетът на стария мост. Джон насочи лодката към брега, а високите тръстики зашумоляха, сякаш в далечината тръбяха ловджийски рогове. Пат ловко скочи на сушата, наведе се и прошепна:

— Вече не съм онова отвратително хлапе. Може би някой ден ще го разбереш, ако проявиш достатъчно търпение. Лека нощ, скъпи ми Джони. Гледай да не забравиш за пикника.

Стопи се в мрака, а младежът подскочи, сякаш го бе ударил електрически ток. Разбира се, беше невероятно, но за миг бе изпитал усещането, че Пат го е целунала.

— Пат! — извика задавено.

Никой не му отговори — чуваше се само съненият смях и Скърм, която лениво криволичеше към мястото на срещата с добрата си приятелка Севърн, за да й разкаже за случилото се.

— Пат! — отново извика Джон и натисна веслата. Реката престана да се киска и изгъргори, сякаш протестираше срещу грубото му отношение. Носът на лодката се удари в брега и младежът скочи на сушата. Застана неподвижно и се ослуша, ала не долови нито звук. Внезапно опустелият свят беше обгърнат от гробна тишина.

След миг в мрака се разнесе едва доловим шум — Скърм отново се кискаше.

На другата сутрин Джон спа до късно, а в мига на пробуждането се почувства щастлив както никога досега. Поради причина, която в момента му убягваше, светът около него се беше превърнал в най-прекрасното кътче на вселената. После в паметта му изплуваха събитията от предишната нощ и той с вик скочи от леглото.

Емили, която спеше като пън в кошчето си, тъй като бе скитала до ранни зори, сънено отвори едното си око. Обикновено се суетеше около Джон и му помагаше да се изкъпе и да се облече, но днес това не бе по силите й. Реши по-късно да му съобщи за човека, когото снощи беше видяла в парка, затвори око и отново потъна в сън.

Когато Джон излезе на двора, установи, че е пропуснал няколко часа от най-прекрасната утрин в световната история. Слънцето грееше ослепително, ветрецът шепнеше в клоните на кедровите дървета, пухкави облачета плуваха по кристалносиньото небе, а откъм фермата се чуваше кудкудякане на кокошки. Джон беше толкова щастлив, че изпитваше най-сърдечни чувства към всички Божи творения. Птиците наоколо бяха съвършени, никога не беше виждал толкова мили насекоми, дори кръжащата около носа му оса предизвика в сърцето му братска обич. А когато луксозният автомобил премина по моста над крепостния ров и Болт удари спирачки, младежът си каза, че това е най-симпатичният шофьор на света.