П. Удхаус - Скрито-покрито

— Пази се.

— От какво? — попита тя, а на него му се стори, че тонът й е прекалено хладен.

— Стъпалата са доста стръмни.

— Така ли? — промърмори Пат.

Последва я в лодката и отново го обзе неприятното чувство, че се е случило нещо, което е помрачило най-прекрасната нощ през живота му. Известно е, че младите момичета често променят настроението си — в момента Пат изглеждаше някак отчуждена, обзета от странно равнодушие. Не каза нито дума, когато той оттласна лодката от брега, продължи да мълчи и когато плавателният съд почти безшумно се плъзна във водата и ги понесе към свят на звезди и прохлада, където властваше тишината, а дърветата се очертаваха на фона на небето, като че бяха изрязани от картон.

— Как се чувстваш? — осмели се да попита Джон.

— Прекрасно — отвърна Пат. Изглежда, настроението й отново се беше променило и тонът й бе съвсем дружелюбен. Блажено въздъхна и добави: — Тук има големи удобства — тапицерия и прочие. Спомняш ли си времето, когато се возехме с най-обикновена лодка?

— Бяха хубави времена — печално отбеляза той.

— Вярно е — съгласи се Пат.

Магията на лятната нощ отново ги завладя и те замълчаха. Само плясъкът на вълничките и ритмичното потапяне на веслата нарушаваха тишината. Внезапно над тях прелетя прилеп, а край островчето, където птиците си бяха свили гнезда, нещо шумно подскочи във водата. Пат вдигна глава:

— Щука ли беше?

— Може би.

Девойката се приведе над него:

— Ех, ако татко беше тук! Знаеш ли, душа дава отново да полови щуки във вашето езеро. Джони, най-съкровеното ми желание е някой да се намеси и да прекрати нелепата вражда между него и твоя чичо. Сигурна съм, че татко е готов да му прости, ако господин Кармоди направи първата стъпка. В края на краищата поведението му е било непростимо. Нека поне се извини.

Джон мълчеше и си мислеше, че който се опита да принуди чичо му да се извини за каквото и да било, се нагърбва с непосилна задача. Малко е да се каже, че господарят на Ръдж Хол е твърдоглав. Като минаваше покрай свинете, те му се покланяха, а магаретата учеха от него що е инат.

— Чичо Лестър е особен човек — промълви неохотно.

— Но може би ще се вслуша в съвета ти.

— Може би.

— Обещаваш ли да опиташ? Кажи му, че единственото условие на баща ми е той да признае грешката си. Признай, че не иска много, след като едва не е загинал по вина на скъпия ти родственик.

— Ще опитам.

— Хюго твърди, че на господин Кармоди му хлопа дъската, но може и му е останала капчица разум и ще разбере, че татко с право му е сърдит, задето го е използвал като щит срещу експлозията.

— Аз пък съм на мнение, че смахнатият е Хюго — промърмори Джон. — Представи си, снощи тичаше из парка и си блъскаше главата в разни дънери. Разправяше, че преследва крадец.

Пат не желаеше да се отклоняват от темата и да обсъждат умствените недостатъци на Хюго.

— Нали ще вземеш молбата ми присърце, Джони? Положението е нетърпимо, особено за мен. Онзи ден татко ме завари да разговарям с твоя братовчед и се държа като герой от мелодрама. Очевидно съжаляваше, че не е зима, за да прогони провинилата се дъщеря сред дълбокия сняг и да причини смъртта й. Ако разбере, че тази вечер съм била тук, ще побеснее от гняв. Забранил ми е да разговарям с теб, с Хюго, с господин Кармоди, с Емили — като че ли пък аз умирам да общувам с тази празноглава фръцла — както и с вашите волове, магарета и изобщо с всички, които обитават имението. Непрекъснато реди клетви по адрес на Ръдж Хол и ругае всичко живо — от членовете на семейството до мишките в килера, и честно да ти кажа, вече ми дойде до гуша. Израснала съм заедно с вас, къщата винаги е била като роден дом за мен, а ти…

Джон, който се подготвяше за поредното загребване, затаи дъх.

— …а ти си ми бил като брат…

Той яростно цопна веслата във водата.

— …татко жестоко се лъже, ако мисли, че не страдам от забраната. На мое място повечето момичета щяха да пренебрегнат нарежданията му, но аз ще ги спазвам. Не се страхувам от гнева му, но знам, че дълбоко ще се наскърби, ако разбере, че общувам с врага. Ето защо дойдох тук без неговото знание, макар че от всичко на света най-много мразя потайните неща. Разговаряй с инатливия старец, Джони. Моля те от сърце.

— Пат — разпалено подхвана той, — страхувам се, че задачата е непосилна, но обещавам да направя всичко възможно.

— Браво, така те искам! Странен човек си, Джони. В някои отношения си толкова… муден, но захванеш ли се с нещо, обикновено постигаш успех.