П. Удхаус - Скрито-покрито

Чичо му безгрижно се засмя и заяви, че най-вероятно Хюго се е заблудил. Дори да е видял някого и да го е преследвал из парка, каква е гаранцията, че престъпникът ще се върне още на следващата нощ? Може би Джон предлага да патрулира из имението през нощните часове, в противен случай едва ли могат да разчитат на помощта му, защото жилището му се намира на голямо разстояние от къщата, но и даже и без него Ръдж Хол има достойни защитници. Естествено икономът Стърджис не се брои, тъй като е в напреднала възраст и е дюстабанлия, ала гарнизонът включва освен самия господин Кармоди и безстрашния Томас Молой, от когото навремето са треперели като лист измамниците и злодеите в миньорските лагери.

Вьпреки че доводите на чичо му бяха много убедителни, след срещата с представителя на застрахователната компания Джон вечеря набързо и потегли обратно към имението.

Често се случва човекът, който получава най-малко облаги от дадено предприятие, най-много да милее за благополучието му. Джон подозираше, че чичо му Лестър пет пари не дава за Ръдж Хол, а за Хюго, който обожаваше живота в големия град, пребиваването в имението бе равнозначно на заточение и той горчиво се окайваше, задето е осъден да изтлее зад стените на старинната къща.

Само Джон милееше за Ръдж Хол, както би следвало да милее всеки Кармоди; гордееше се с Ръдж Хол, както се е гордеел Найджъл Кармоди, който е подкрепял крал Чарлс и е съумял да опази имението от войските на Кромуел. Изтръпваше от ужас при мисълта, че престъпници могат да осквернят дома, приютявал поколения Кармоди, ето защо продължаваше да пришпорва двуместния си автомобил. Пристигна в Ръдж Хол точно когато часовникът над конюшнята удари единайсет.

Първото, което му направи впечатление, бе, че вратата на гаража е широко отворена, а луксозният автомобил „Декс Мейо“ липсва. Той паркира своята кола на обичайното й място, изключи двигателя и фаровете, слезе и докато раздвижваше скованите си крайници, заблъска глава над необичайно го явление. Единственото възможно обяснение бе, че чичо му е наредил на шофьора да закара някого до Бирмингам. Бирмингам беше най-близкият град, в който жителите на Ръдж можеха да потърсят спасение от скуката на селцето.

Той предположи какво се е случило. Не четеше бирмингамските вестници, но знаеше, че всяка сутрин в имението доставят „Поуст“. Безсъмнено госпожица Молой, чийто апетит за забавления не е бил задоволен от концерта в селото, е прочела във вестника, че в някой от бирмингамските театри се играе американски мюзикъл. Убедила е чичо Лестър тримата с баща й да посетят постановката, в резултат на което къщата се охраняваше само от иконома Стьрджис, който беше на преклонна възраст още по времето, когато Джон бе малчуган.

Младежът усети силно раздразнение. След продължителното шофиране по принцип издръжливото му тяло копнееше за почивка. С нетърпение очакваше мига, когато ще се озове в леглото, а ето че сега трябваше да остане на пост до завръщането на тримата любители на оперетата. Реши да събуди Емили — не е редно кучето да спи, когато господарят му будува.

— Кой е? — сънено се обади тя в отговор на подсвирването му. — Какво има?

— Ела веднага — извика Джон.

Чу се дращене на нокти по стълбите, после Емили изскочи навън. Беше бодра и готова за нови подвизи.

— Върна се, а? — подвикна му закачливо.

— Ела с мен.

— Какво става? Май ни очакват нови приключения…

— Престани да вдигаш шум! — прекъсна я той. — Знаеш ли колко е часът?

Двамата бавно заобиколиха сградата. Магията на нощта подейства успокояващо на Джон. Беше забравил колко прекрасна е градината през този сезон и в този късен час. Долавяха се ухания, които денем срамежливо се криеха Бог знае къде, а шепотът на дърветата се чуваше само когато наоколо цареше гробна тишина.

За разлика от Лондон тук беше прохладно и свежият въздух действаше като балсам. Емили изчезна в мрака, което означаваше, че ще благоволи да се прибере в два след полунощ, след като се е въргаляла в най-голямата мръсотия, и ще наруши заслужената почивка на господаря си. Ала на Джон не му беше до нея. Обзело го беше блажено спокойствие. Сякаш вътрешен глас му нашепваше, че го очаква прекрасно преживяване. Какво ли можеше да е то, след като в близко бъдеще пред него се очертаваше само нерадостната перспектива да изкъпе Емили, когато скитницата благоволи да се прибере вкъщи?

С бавни стъпки той отново заобиколи къщата и стъпи на посипаната с чакъл пътека, водеща към конюшнята. Хрущенето наруши тишината на топлата лятна нощ, в този миг от мрака изникна белезникав силует.