П. Удхаус - Скрито-покрито

Той забързано се отдалечи. Вече гледаше с други очи на госпожица Молой. Вярно е, че никога не би се влюбил в девойка като нея, нито би я поканил в Ръдж Хол, но тя безсъмнено притежаваше някои положителни качества, например ум като бръснач.

Соупи Молой обаче беше на диаметрално противоположно мнение относно ума на своята спътница в живота. Очите му едва не изхвръкнаха от орбитите, от гърлото му се изтръгна задавен стон.

— Няма страшно, глупчо — самоуверено заяви Доли и невъзмутимо го изгледа.

Соупи най-сетне си възвърна способността да говори:

— Няма страшно ли? Как да не е страшно? Страшно е и още как! Защо го подсети за порязания…

— Чуй ме! — прекъсна го тя. — Този глупак и без това си беше навил на пръста да посети Чимп. За нищо на света нямаше да го разубедим. Пък и не е сляп — сто на сто щеше да забележи превързания му пръст. А сега е убеден в моята почтеност и си въобразява, че сме в комбина.

— Каква полза от това?

— Ще ти обясня. Повярвай ми, знам какво правя. А сега тичай да ми донесеш шишенцето със сънотворното. Хайде, нямаме време за губене!

Също както в дъждовен ден сред облаците проблесва късче синьо небе, при споменаването на вълшебната дума „сънотворно“ мрачното лице на господин Молой се озари от искрица надежда.

— Не се безпокой, Соупи. Имам план. Веднага щом потеглим, ще телефонираш на Чимп и ще го предупредиш за нашето посещение. Кажи му, че съм взела шишенцето с приспивателно и тайно ще му го дам, когато пристигнем. От него се иска да сложи няколко капки в някаква напитка и да се погрижи младият глупчо да изпие няколко глътки.

— Загрях, малката ми — благоговейно прошепна господин Молой, сякаш бе обикновен войник от армията на Наполеон, който слуша как великият пълководец разяснява тактиката си за предстоящата битка.

Ала все пак го измъчваха съмнения. Безкрайно се възхищаваше от способностите на нежната си половинка, но знаеше, че в моменти на типично за младостта й въодушевление е склонна да пренебрегва подробностите. — Миличка, смяташ ли, че постъпваш благоразумно? Не забравяй, че не сме в Чикаго. Съгласен съм, че ще приспиш този юнак, но рано или късно той ще се събуди и ще вдигне страхотна патардия…

— Не бой се, помислила съм и за това. Не знам дали Чимп поддържа многоброен персонал, но все има някакви помощници. Предай му да им каже, че една млада дама ще доведе брат си, който е склонен да буйства, затуй трябва да му дадат приспивателно и да го затворят под ключ, та да не нарани някого. Така ще се отървем от младия глупак достатъчно дълго, че да приберем стоката и да духнем. Повтарям — нямаме време за губене, след като Чимп се остави да го разконспирират. Още днес трябва да изчезнем от тук. Гледай, като замина, да не се улисаш в бране на цветя из полето. Не мърдай от телефона — скоро ще ти се обадя. Ясно ли е?

— Миличка — прочувствено изрече господин Молой, — винаги съм казвал, че ти сече пипето, и ще го твърдя до гроб. Дори да живея милион години, пак няма да измисля такъв гениален план.

След около час старшина Фланъри, който се бе разположил под сянката на един бряст в градината на „Стройни и здрави“, вдигна поглед от романчето, служещо за отмора на претоварения му мозък, и установи, че към него се приближава олицетворение на младостта и красотата. Беше врял и кипял в тези неща и от пръв поглед разбра, че девойката, прекосяваща моравата, е сред малобройните представителки на нежния пол, за които казваме, че са съвършени. Роклята от бежова коприна прилепваше към стройното й тяло, а когато непознатата се приближи и старшината видя очите й с цвят на лешник, в гърдите му затрептя нежна струна. Той пъргаво скочи на крака, отдаде чест, машинално засука мустак и избоботи:

— Прекрасна утрин, госпожице.

Стори му се, че непознатата го гледа така, сякаш внезапно се е сбъднала най-съкровената й мечта, което го изпълни с трепет. Осъзнаваше, че красавицата едва ли ще го помоли да бъде неин верен рицар и да й направи услуга, но ако по чудо това се случи, с радост щеше да й се подчини. От първия миг, в който бе зърнал Доли, старшината се бе превърнал в неин покорен роб.

— Сигурно вие сте един от асистентите на доктор Туист — изчурулика видението в прилепнала бежова рокля.

— Аз съм единственият му помощник, госпожице. Позволете да се представя — старшина Фланъри е на вашите услуги.

— Вие се грижите за пациентите, така ли?

— Точно така, госпожице.

— Значи на вас ще бъде поверен бедният ми брат. — Тя тежко въздъхна и се просълзи.