П. Удхаус - Скрито-покрито

Лицето на Чимп се проясни:

— Загрях. Защо ли Соупи не умее да обяснява като теб? Е, какъв е планът? Промъквам се тайно и свивам нещата. А после какво?

— Скриваш ги.

— В „Стройни и здрави“ ли?

— Не! — в един глас извикаха господин и госпожа Молой. Невъзможно е да се определи кой от двамата бе по-настоятелен, но в резултат от възклицанието им настъпи неловко мълчание.

— Разбира се, ние напълно ти се доверяваме, Чимпи — заяви господин Молой, опитвайки се да замаже положението.

— Нима? — кисело промърмори доктор Туист.

— Лошото е, че онзи глупак Кармоди не ще да изнесем нещата от къщата. Иска да са на място, където да ги държи под око.

— Как ще ги отмъкнете, без да ги изнесете от сградата?

— Имаме план. Обсъдих го с Кармоди, след като ти телефонирах. Ето какво ще направим: напъхваш в един куфар ценните вещи и…

— Какво ли ще изкараме от неща, дето се побират в един куфар? — пренебрежително подхвърли доктор Туист.

Доли се хвана за главата, господин Молой отчаяно приглади косата си.

— За Бога! — изстена съпругата му. — Размърдай си мозъка, тъпако! Защо смяташ, че предметът трябва да е голям колкото небостъргач, за да е ценен? Сигурно ако ти предложат диамант, няма да го вземеш, защото е по-малък от кокоше яйце.

— Диамант ли? — наостри уши Чимп. — Има ли диаманти?

— Не, но от картините и вещите ще паднат добри пари. Продължавай, Соупи, обясни му какво трябва да направи.

Господин Молой приглади косата си и продължи инструкциите си:

— Напъхваш ценните вещи в един куфар и го изнасяш в коридора. Под стълбището има голям килер…

— Ще ти го покажем — намеси се Доли.

— Разбира се, че ще ти го покажем — великодушно се съгласи съпругът й. — Значи оставяш куфара в шкафа. С Кармоди имаме уговорка по-късно да ми го предаде, а аз да му връча чек.

— Забаламосах го, че Соупи притежава музей в Америка — поясни Доли. — Старият глупак ни мисли за фрашкани с пари.

— Естествено много преди да настъпи моментът за връчване на чекове ние ще сме отмъкнали плячката.

Доктор Туист се замисли, после попита:

— Кой ще купи нещата?

— Не се прави на толкова наивен! — тросна се Доли. — Знаеш, че отвъд океана много хора душа дават за разни старинни боклуци.

— А как смятате да ги изнесете, щом се намират в килер, за който само Кармоди има ключ?

— По този въпрос — каза господин Молой и погледна към съпругата си, сякаш искаше разрешението й да поднови разискването на деликатната тема — с госпожата сме на различни мнения. На мен ми се ще да изчакаме естествения развой на събитията, обаче Доли е за по-решителни действия. Нали знаеш, жените не обичат да чакат…

— Ще ви кажа как ще постъпим — прекъсна го нежната му половинка. — Няма да висим тук и да чакаме естествения развой на събитията. След вечеря ще пуснем няколко капки приспивателно в портвайна на стария Кармоди и ще се изпарим с плячката, докато той…

— Приспивателно ли? — благоговейно попита Чимп. — Нима разполагате с приспивателно?

— Разбира се. Соупи никога не пътува без това полезно средство.

— Когато опакова багажа, госпожата първо слага в куфара шишенцето с капките, после моите ризи — гордо заяви Томас Молой. — Както виждаш, погрижили сме се за всичко, Чимпи.

— Така ли мислиш? Май не сте предвидили мен.

— Не те разбирам.

— Струва ми се — подхвана прочутият доктор и подозрително втренчи в съучастника си жабешките си очи, — че очаквате да поема прекалено голям риск. Когато приспите нашия любезен домакин, аз ще се намирам на километри оттук. Как да съм сигурен, че няма да духнете с плячката и да ме оставите с пръст в уста?

Рядко се случва да видите човек, който не вярва на ушите си, но ако в дадения момент се намирахте в кабинета на господин Кармоди, щяхте да наблюдавате това любопитно явление. В продължение на една безкрайна минута настъпи гробно мълчание. Зашеметеният от изумление Томас Молой навярно се питаше дали слухът не го е подвел. Щом се поокопити, възкликна:

— И таз добра! Нали не ни подозираш, че ще те извозим?

— Представи си! — намеси се нежната му половинка.

— Гледайте да не ме преметнете — с леден тон изрече прочутият лекар. — Все пак не може да отречете, че аз поемам най-големия риск. И след като заговорихме за работа, искам да знам как ще разделим парите.

— Естествено по равно, Чимпи.

— Половината за мен, другата половина за вас с Доли, нали?

Господин Молой подскочи, сякаш го бяха настъпили по мазола: