П. Удхаус - Скрито-покрито

— Не, не и не! И тримата получаваме по една трета.

— За нищо на света!

— Какво?

— Тая няма да я бъде! За какъв ме вземате?

— Не знам какъв си — язвително подхвърли госпожа Молой, но към каквато и порода да принадлежиш, ти си единственият й представител.

— Така ли?

— Точно така!

— Хей, по-кротко — намеси се Томас. — Престанете да се джафкате, а помислете как по-добре да свършим работата. Не проумявам защо се опъваш, Чимпи. Нали не предлагаш насериозно да получиш колкото ние с госпожата?

— Не. Искам да получа повече от двама ви!

— Какво?

— Полагат ми се шейсет и четири процента.

В кабинета екна писък — вик, изтръгнал се от дъното на страдаща душа. Темпераментната и чувствителна Доли бе на ръба на нервна криза.

— Всеки път, като обединим усилията си в полза на благородна кауза — прочувствено каза тя, — възникват дребнави спорове за подялбата. Тъкмо когато положението изглежда многообещаващо, ти разваляш всичко с претенциите си. Защо си толкова алчен? Защо в теб няма нищо човешко?

— Престани да ме обиждаш. И аз съм представител на човешката раса.

— Докажи го.

— Защо смяташ, че не съм човек?

— Застани пред огледалото и ще разбереш.

Господин Молой реши отново да въдвори ред:

— Помолих ви да не се карате. Така няма да стигнем до никъде. Да говорим делово. Откъде ги измисли тия шейсет и четири процента, Чимп?

— Ще ти обясня. Включвам се в играта само за да ви помогна, нали? По принцип за толкова нищожна сума пръста си дори не бих помръднал. Имам си законна работа, санаториумът процъфтява. Защо да се забърквам в рисковани операции?

Доли презрително изсумтя. Миротворческите усилия на съпруга й не бяха оказали върху нея желания ефект.

— Хабер си нямам защо си се захванал със санаториума, но бас държа, че тая работа понамирисва.

— Грешиш, драга. Всеки с достатъчно ум в главата може да си изкарва хляба по честен начин. Повтарям, че ако приема предложението ви, то ще е за да помогна на двама стари приятели.

— Стари… какви?

— Приятели — повтори доктор Туист. — Ако не сте съгласни с условията ми, операцията няма да се състои. Не мислете, че ще съжалявам. Ще се върна в „Стройни и здрави“ и ще продължа да се занимавам с работата си, която процъфтява и ме удовлетворява. И без това не изгарям от желание да се включа в играта. Тази сутрин, докато се разхождах в градината, една врана прелетя на сантиметри от мен.

Доли заяви, че искрено съжалява птицата, и пожела да научи какво е общото между обира и лошия късмет на свраката, която се е озовала толкова близо до Туист, че е трябвало да го разгледа.

— Ами, суеверен съм като всеки човек — отговори докторът. — Освен това луната е в първата си фаза, което също е лоша поличба.

— Престани да дрънкаш врели-некипели! — сопна се младата жена. — Да поговорим делово.

— Съгласен съм. Получавам шейсет процента или не участвам. Нямаше да ме повикате, ако можехте да се справите без мен. Не ме мислете за толкова глупав. Не искам много, като се вземе предвид, че ще свърша най-тежката работа.

— Тежка работа ли? — горчиво се изсмя Доли. — Кой ти каза, че ще се узориш? В къщата няма да има жив човек — всички ще отидат на някакъв концерт в селото. Влизаш през отворения прозорец и натъпкваш вещите в куфара. И това ако е тежка работа, здраве му кажи. Поднасяме ти парите на тепсия, без да се излагаш на риск.

— Шейсет! — непоколебимо отсече доктор Туист. — И нито пени по-малко!

— Чимпи… — запротестира господин Молой.

— Шейсет!

— Имай милост!

— Шейсет!

— Помислил ли си, че…

— Шейсет!

Доли отчаяно разпери ръце и възкликна:

— Дай му каквото иска, та дано се задави. Безполезно е да спорим с човек, чието бащино име е Шейлок! (Герой на Шекспир от „Венециански търговец“, прочут със скъперничеството си. — Б. пр.)

Предсказанието на госпожа Молой, че по време на традиционния за Ръдж драматичен и музикален спектакъл в имението няма да има жива душа, не се сбъдна напълно. Ако в десет вечерта някому хрумнеше да се разходи в задния двор, щеше да забележи, че един прозорец на жилището над конюшнята е осветен; направеше ли си пък труда да се покатери по дървената стълба и да надникне, щеше да види как Джон Карол заляга над счетоводните книги.

Живеем в епоха на разгул и търсене на развлечения, затова сърцата ни се изпълват с радост при вида на младеж, който доброволно се е отказал от концерт, за да се посвети на работата си. При това Джон осъзнаваше от какво удоволствие се лишава. Известно му бе, че викарият ще открие празненството с кратка реч, след което хорът ще изпълни без акомпанимент песни на няколко гласа. В програмата бяха включени госпожиците Вивиен и Алис Понд-Понд, които бяха прочути с приспивните си песнички. Следваха множество завладяващи изпълнения, които е невъзможно да изброим поради липса на място, а гвоздеят на вечерта беше появата на господата Хюго Кармоди и Рони Фиш, пресъздаващи един от типичните примери за Шекспировия гений — трета сцена от четвърто действие на „Юлий Цезар“. Ала Джон Карол беше устоял на изкушението. Песимистичните прогнози за упадъка на Англия няма да се сбъднат, докато сред младото поколение има хора като него.