П. Удхаус - Скрито-покрито

— Разбирам — не сте успели да ги завладеете.

— Никога не съм бил толкова изненадан. Признавам, че изпълнението на Рони беше под всякаква критика. Объркваше репликите си, казваше „извинете“ и ги повтаряше. Той не е лош актьор, но днес получи писмо, което го извади от равновесие. Представи си, прислужникът му, който от години се грижи за него и е ненадминат в изкуството да глади панталони, го уведомяваше, че отдавна бил тайно сгоден и че напуска, за да се ожени. Новината беше за Рони като гръм от ясно небе. Съвсем естествено е да бъде разстроен. Не биваше в това си състояние да се нагърбва с трудната роля на Брут.

— Очевидно и зрителите са били на същото мнение. Какво се случи после?

— Ами криво-ляво стигнахме до репликата на Брут за гълтането на жлъчки, но в този момент пролетариите започнаха да ни бомбардират със зеленчуци.

— Със зеленчуци ли?

— Да, по-конкретно с репи. Проумяваш ли подтекста на случилото се, Джон?

— Не. Питам се защо му отдаваш толкова голямо значение.

— Колко си наивен, драги мой. Онези нехранимайковци са възнамерявали да предизвикат размирици. Иначе защо ще тъпчат джобовете си с репи, когато отиват на концерт?

— Може би са предчувствали, че ще се наложи да ги използват.

— Грешиш. Бас държа, че са заразени от болшевишките идеи, с които напоследък ни занимава пресата.

— Смяташ, че са тайни агенти на руското правителство, така ли?

— Нищо чудно. Неочакваната бомбардировка съвсем ни изкара от релси. Една ряпа едва не контузи тежко Рони и той побърза да напусне сцената. Разбираш, че ми беше невъзможно да играя две роли едновременно, затова и аз се оттеглих зад кулисите. Мястото ми на сцената бе заето от Час. Байуотьр, който взе за разправя с шведски акцент ирландски вицове.

— Него замеряха ли го с репи?

— Дори не го освиркаха, което е най-потресаващото. Ето защо съм почти сигурен, че с Рони сме станали жертва на заговор, на проява на класовата борба. Час. Байуотьр, който разказваше брадати и тъпи вицове, беше възнаграден с бурни ръкопляскания и с нито една ряпа, а ние с Рони… — Хюго замълча, а когато продължи, в гласа му се долавяше решителна нотка: — Важното е, че това беше последното ми участие в традиционния концерт в Ръдж-ин-дъ-Вейл. Догодина дори да ме молят на колене да се включа в програмата, гордо ще отговоря: „Спомнете си какво се случи по време на миналогодишното представление“. Е, братовчеде, благодаря за питието. Време е да изчезвам. — Хюго се изправи, олюля се и като се заклатушка към бюрото. — Какво правиш?

— Работя.

— Работиш ли?

— Да.

— С какво се занимаваш?

— Със счетоводство. Престани да ровиш из книжата, мътните те взели!

— Какво е туй чудо?

Джон дръпна листа от ръката му, прибра го в чекмеджето и търпеливо обясни:

— Това е диаграмата на устройство за центрофугиране на прясно мляко. Към него има приспособление за биене на масло и друго за загряване на течността. При температура над седемдесет градуса се унищожават всички бактерии.

— Без майтап?

— Говоря съвсем сериозно.

— Пет пари не давам за твоите бактеряи!

Хюго тръгна по посипаната с чакъл пътека към сградата, порови в джоба на панталона си за ключа и през задната врата влезе в къщата, след което се отправи към трапезарията. Чувстваше се много по-добре след изпитото уиски и разумът му подсказваше, че е открил правилния метод за лечение. Още няколко глътки от гарафата с уиски в трапезарията и току-виж е излязъл от депресията, предизвикана от безобразното поведение на пролетариите от Бъд Стрийт.

Коридорът тънеше в мрак, но Хюго упорито напредваше към заветната цел. От време на време някой стол изскачаше от тъмнината и го цапардосваше по пищялите, но малките премеждия не го отклоняваха от пътя му към гарафата. Скоро напипа дръжката на вратата, натисна я и прекрачи прага на трапезарията. В този момент чу странен шум.

Всъщност шумът изобщо не беше странен — когато някой стъпва по пътека, посипана с чакъл, винаги се чува стържещ звук. Но любопитството на Хюго беше възбудено от факта, че по това време на нощта някой броди под прозорците на трапезарията. Възнамерявал бе да включи осветлението, но отдръпна ръка от ключа, притаи се в мрака и зачака. След малко в рамката на прозореца се очерта силует па човек, който се промъкна през открехнатото стъкло, а Хюго мислено изръкопляска на смелостта му.

Самият той не беше страхливец, което се доказваше от два факта: като студент в Кеймбридж се беше боксирал в лека категория, а веднъж, когато нямаше дребни, беше дал на гардеробиера в клуба таблетка аспирин вместо бакшиш. Нещо повече — макар да си въобразяваше, че няколкото глътки уиски изобщо не са му повлияли, всъщност беше под въздействието на изпития алкохол. В трудовете на виден лекар можем да прочетем: „При някои диатези (Диатеза — висока степен на предразположение към определени болестни състояния. — Б. пр.) уискито не винаги е патогенно. Но има случаи, когато гореспоменатата алкохолна напитка причинява кахексия (Кахексия — състояние на обща телесна отпадналост, свързано с хронично заболяване. — Б. пр.).“ Кахексията на Хюго наистина беше ярко изразена. Той разгорещено би отрекъл, че е пиян до козирката, но безсъмнено беше в състояние на кахексия.