П. Удхаус - Скрито-покрито

Както Рони Фиш би отбелязал, ако присъстващите на концерта бяха проявили самообладание и го бяха оставили да се доизкаже, издебнеш ли благоприятния момент, сполука ще пожънеш. Чимп не пренебрегна възможността, която му поднесе съдбата. Стремглаво се втурна към прозореца и с гъвкаво движение, безсъмнено повлияно от гимнастическите упражнения, прескочи перваза и тупна върху Емили.

Кучешката госпожица, която правеше обичайната си разходка преди лягане, тъкмо беше спряла под прозореца да проучи интересна миризма. Опитваше се да прецени дали е попаднала на следите на плъх, или на забравен, заровен в земята кокал, когато от небето се изсипаха тежки човеци.

По принцип Емили приемаше събитията със завидно хладнокръвие и животът й бе подчинен на мото, заимствано от Хорациевата фраза „Nil admirari“, но понякога и тя губеше самообладание. Тъкмо това се случи сега. Изруга стреснато и за момент бе неспособна да реагира. В същия този момент Чимп, който бе не по-малко стреснат, но знаеше, че няма време за губене, се изправи на крака и потъна в мрака.

След миг и Хюго скочи през прозореца, като викаше с пълен глас — пристъпът на кашлица беше преминал.

Емили се окопити. Крясъците събудиха спортния й дух и тя забрави грубото посегателство върху крехката й снага. Позна Хюго и мигом я осени прозрението, че най-сетне е дошъл моментът, който тя очакваше след разговора си с белия териер, обитаващ имението Уебли.

Наскоро Джон я беше завел на обяд във въпросното имение и докато си бъбреше под масата с кучето на семейство Уебли, Емили установи, че то я гледа отвисоко и с едва прикрито пренебрежение. По-късно стана ясно, че преди няколко нощи в къщата бил проникнал крадец и само геройското поведение на белия териер било спасило господарите от сериозна имуществена загуба. С престорено безразличие той разказа как с пронизителния си лай е вдигнал всичко живо на крак, как е захапал крадеца и как го е преследвал в непрогледния мрак, след което намекна, че само едно необикновено куче е способно на такъв подвиг и че с подобно положение Емили изобщо няма да се справи. Оттогава тя копнееше за възможност да докаже способностите си и ето че най-сетне жадуваният миг бе настъпил. Тя изкрещя на младежа да побърза и се шмугна след Чимп в храсталака. Хюго, който още беше под влиянието на уискито, нерешително я последва.

Междувременно Чимп съчетаваше бързото придвижване с усилена мисловна дейност. До преди малко съдбата беше на негова страна, но сега го бе изоставила и той трябваше да разчита само на природната си интелигентност. Не бе очаквал наличност на кучета. Появата им коренно променяше положението. Беше сигурен, че ще надбяга Хюго, но Хюго в комплект с куче му идваше множко. Оцеляването му вече не беше въпрос на бързина, а на изобретателност, ето защо, докато тичаше, той се озърташе за убежище от яростта на човека и четириногото, която неблагоразумно бе предизвикал.

И ето че капризната съдба отново мина на негова страна. Емили, която почти го настигаше, неблагоразумие избра по-пряк път и се заклещи сред един гъст храст. Чимп ускори не особено активната си мисловна дейност и внезапно съзря изход от положението. Покатери се по изпречилата се на пътя му каменна стена и видя смътно проблесваща водна повърхност. За човек, който от най-ранно детство мрази да се къпе, няма нищо по-отблъскващо от водоем. Предполага се, че в дълбините се крият жаби, тритони и други слузести гадини, които полепват по гърба ти. Ала Чимп нямаше възможност да избира.

Озърна се. Пукотът на счупени вейки подсказваше, че Емили още не се е освободила от капана и че Хюго е спрял да й окаже първа помощ. Чимп безмълвно потрепери, скочи във водоема и се притаи зад една водна лилия.

С всеки изминал миг Хюго се убеждаваше, че освобождаването на Емили няма да е лесно, както му се беше сторило на пръв поглед. Трънливите вейки любвеобилно се бяха вкопчили в козината й. Постепенно и двамата се изнервиха и започнаха да си разменят хапливи реплики:

— Стой мирно! — изръмжа Хюго. — Не мърдай, глупаво куче!

— Побързай! — злобно отвърна Емили. — Ама че си несръчен! Ясно ли ти е, че докато си губим времето, онзи ще офейка?

— Престани да се въртиш, мътните те взели! Как да те измъкна, като се мяташ като риба на сухо?

— Дърпай нагоре. Не, не става. Опитай да ме избуташ. Ще броя до три: едно…

Нещо поддаде. Хюго политна назад, а Емили се изтръгна от ръдете му и поднови преследването, ала без предишната жар. Операцията по освобождаването й от трънака бе продължила само няколко минути, но крадецът сякаш бе потънал вдън земя. Хюго седна на каменната ограда на водоема и опитвайки да си поеме въздух, наблюдаваше как Емили тича напред-назад, оглежда пътеките и души храсталаците, което подсказваше, че е загубила следата. Моментът бе особено горчив и младежът се помъчи да се утеши, като запали цигара. След малко и териерката се отказа от по-нататъшното издирване. Върна се при Хюго с изплезен език и възмутена физиономия. Двамата мълчаливо се спогледаха. Емили смяташе, че виновник за провала е Хюго, той пък обвиняваше нея. След като младежът изпуши три цигари, настроението му се пооправи и той понечи да почеше Емили зад ушите, но госпожицата рязко се отдръпна и процеди: