П. Удхаус - Скрито-покрито

Господин Кармоди беше напрегнат като струна. И той като Джон се бе отказал от концерта, защото искаше да присъства, когато доктор Туист проникне в къщата. Видя Чимп да влиза през прозореца на трапезарията и мигом хукна към коридора, за да се увери, че драгоценният куфар ще бъде скрит в килера под стълбището. Ала Туист така и не се появи. Сетне кучешки лай и викове нарушиха нощната тишина. Господин Кармоди, подобно на Отело, беше крайно озадачен.

— О, Кармоди — промърмори Рони Фиш и му помаха с цигарето си. Лестър напрегнато го изгледа. Питаше се дали гостът ще му съобщи, че Чимп е бил заловен на местопрестъплението и вече се намира в полицията. Страхуваше се, че се е случило най-лошото, тъй като поради една или друга причина Хюго и нетърпимият му приятел се бяха върнали по никое време.

— Ще ти съобщя неприятна новина, Кармоди — продължи Рони. — Дръж се, драги.

Лестър преглътна и запелтечи:

— К-к-какво… к-к-какво…

— Горкичкият Хюго напълно е превъртял.

— Моля? Какво говориш? — промълви Лестър, изоставяйки официалните обръщения.

— Току-що го заварих да се върти в кръг и да блъска главата си в разни дървета. Обяви, че преследвал крадец. Разбира се, нямаше и следа от подобно нещо — проверих навсякъде. Право да ти кажа, драги Кармоди, не очаквах да открия престъпник. И знаеш ли защо? Защото племенникът ти настояваше, че крадецът е не друг, а дълбокоуважаваният Туист, който ръководи санаториума „Стройни и здрави“. Разбрах, че и ти го познаваш.

— Бегло — задавено изрече господин Кармоди. — Много бегло.

— Мислиш ли, че човек с неговото положение ще седне да обира къщи? Хюго положително халюцинираше.

Лестър си отдъхна, от облекчение дори му се зави свят. Поокопити се и заяви:

— Положително. От малък му хлопа дъската.

— Между другото — подхвана Рони, — вярно ли е, че онзи ден си станал в пет сутринта да търсиш лястовичи гнезда под стряхата?

— Не е вярно.

— И аз така си помислих. Хюго разправяше, че те е видял да се катериш по дървена стълба. Ясно е, че пак е халюцинирал. Драги ми Кармоди, според мен животът в това затънтено село е размекнал мозъка на бедния ми приятел. Само това ти липсва — по цял ден да общуваш с умопобъркания си племенник. Послушай съвета ми и при първа възможност го изпрати в Лондон.

Не се беше случвало Лестър да изпитва благодарност към надутия младеж заради съветите, с които го обсипваше, но сега му беше повече от признателен. Едва сега осъзнаваше, че не е трябвало да се захваща с рискованата операция, докато в дома му пребивават младежи, дето си пъхат носовете навсякъде. Толкова беше признателен на Рони, че за миг дори изпита симпатия към него.

— Хюго ми спомена, че си му предложил съдружие в някаква… сделка.

— Вярно е — оживи се младежът. — Става въпрос за солидно капиталовложение — искам да купим един нощен клуб, който се намира в…

— Племенникът ми каза, че са му необходими петстотин паунда, за да стане пълноправен съдружник — прекъсна го господин Кармоди.

— Точно така.

— Незабавно ще му дам чек за тази сума. Още сега отивам да го напиша. А утре ти ще го отведеш в Лондон. Най-удобните влакове тръгват рано сутринта. Напълно подкрепям мнението ти за умственото състояние на бедното момче. Благодаря от сърце, че насочи вниманието ми към този факт.

— Няма защо да ми благодариш, Кармоди — снизходително промърмори Рони. — За мен е удоволствие да помогна на приятел, изпаднал в беда.

Джон, който отново се беше задълбочил в работата си, се сепна от повторната поява на братовчеда Хюго, този път с окървавена глава. Очите му се разшириха от изумление и гой разтревожено възкликна:

— Господи! Какво се е случило с теб?

— Изтъркалях се по склона и цапардосах китарата си в един дънер — престорено небрежно обясни Хюго. — Отбих се да попитам дали разполагаш с туткал, та да я позакърпиш.

Джон в миг се превърна в онзи хладнокръвен човек, който не се е побоял да направи цели шест шева на една крава. Проми раната с вода, взе от аптечката памук и йод и се зае да превърже пострадалия, като съчетаваше медицинската помощ със съчувствени думи. Едва когато приключи, даде воля на любопитството си:

— А сега ми разкажи какво се случи.

— Започна се с това, че спипах онзи Туист да се промъква в къщата през прозореца с безсъмнено непочтени намерения.

— Туист ли?

— Да. Онзи, дето изтезава хора в санаториума „Стройни и здрави“.

— Заварил си доктор Туист да влиза през прозореца с непочтени намерения, така ли?