П. Удхаус - Скрито-покрито

— Сигурно чичо ви още не се е прибрал от концерта? — каза господин Туист, опитвайки да смени темата.

Хюго се втренчи в него, в погледа му проблесна подозрение:

— А ти беше ли на концерта?

— Аз ли? Не.

— Сигурен ли си, Туист? Погледни ме в очите!

— Никога не съм припарвал до разни концерти.

— Подозирам, че си участвал в заговора относно моето освиркване — строго каза младежът. — Сигурен съм, че те видях сред онези хулигани.

— Не съм бил аз!

— Сигурен ли си?

— Абсолютно.

— Е, няма значение. По-важно е, че ти си човекът, който принуждава горкичките шишковци да клякат и да се навеждат. Хайде, започвай!

— Какво?

— Наведи се! — изкомандва младежът. — Изправи се и разпери ръце. Навеждане, разтягане! Навеждане, разтягане! По-живо! Искам да видя как се издува гръдният ти кош и копчетата на жилетката ти изхвръкват!

Сега доктор Туист затвърди мнението си, че налудничавият блясък в очите на младежа е едно от най-неприятните и зловещи явления, с които се е сблъсквал. Премести поглед от маниакалните очи на инквизитора към мускулестото му тяло и реши да изпълни странната заповед, която онзи беше издал поради слабоумие или под влияние на алкохола!

— Започвай! — изкомандва Хюго, настани се удобно на един стол и запали цигара. Приличаше на надменен султан, който се готви да наблюдава представление на придворния акробат. Но въпреки привидното му безразличие погледът му бе все тъй зловещ и сложи край на колебанията на Чимп Туист. Наведе се, изправи се, разпери ръце, дословно изпълнявайки нарежданията на маниака. В продължение на няколко минути мяташе крайници ту в една, ту в друга посока, а Хюго пускаше кълба дим и равнодушно го наблюдаваше. След малко младежът изгаси цигарата си и заповяда:

— А сега направи онова упражнение, при което се завързваш на фльонга.

Чимп стисна зъби. Най-силно скърбим при спомена за отминали щастливи мигове. В съзнанието на доктор Туист изплува възпоминанието за утрините, когато стоеше на прозореца а кабинета си и от сърце се забавляваше с представлението, изнасяно от пациентите, които конвулсивно се гърчеха под зоркия поглед на старшина Фланъри. И през ум не му минаваше, че провидението ще го накара да прави същите упражнения. Никога не бе предполагал, че са истинско изтезание за човек с отпуснати мускули.

— Спри! — ненадейно нареди Хюго.

Чимп с удоволствие се подчини. Изпъна гръбнак, като дишаше на пресекулки.

— Мислиш ли за приятни неща?

Доктор Туист преглътна и с усилие отговори:

— Да.

— Сигурен ли си, че мислите ти са позитивни?

— Да.

— Тогава продължавай.

Чимп поднови упражненията. Въпреки че всяко мускулче го болеше, в душата му се зароди надежда. Всичко на този свят има своите предимства и недостатъци. Туист отдавна бе осъзнал недостатъците на положението си, ала едва сега откриваше едно предимство — след гърчовете и подскоците, с които беше развличал малобройната, но критично настроена публика, неусетно се бе озовал до отворения прозорец.

— Как са мислите ти? — подхвърли Хюго. — Още ли са съсредоточени върху приятни неща?

Чимп отговори утвърдително и този път беше съвсем искрен. Беше успял да се отдалечи от инквизитора, а отвореният прозорец сякаш го подканяше да предприеме решителни действия.

— Мисля си — подхвана младежът и дръпна от цигарата си, — че си водил много безгрижен и щастлив живот. Ден подир ден си имал удоволствието да наблюдаваш как чичо Лестър прави същото, с което ти се занимаваш в момента, а тази гледка е далеч по-забавна от най-доброто цирково представление. Дори ти ме разсмиваш, макар да си лишен от индивидуалността и обаянието на моя сродник. Ако можеше да видиш колко глупаво изглеждаш, щеше да се пръснеш от смях. А сега — продължи той, обзет от внезапно вдъхновение — направи упражнението, при което докосваш пръстите на краката, без да свиваш колене.

Всеки човек преценява дадено събитие от своята гледна гочка, ето защо единомислието е рядко срещано явление. Докато се опитваше да изпълни заповедта, Чимп Туист си казваше, че е невъзможно страданията му да се струват забавни някому. Хюго пък беше на мнение, че забавлението е достигнало връхната си точка. Като видя моравото лице на жертвата си, която тъкмо се изправяше след третото навеждане, той от все сърце се отдаде на веселието. Запревива се от смях, едновременно дръпна от цигарата си и се закашля.

Доктор Туист побърза да се възползва от временното отклоняване на вниманието му.