П. Удхаус - Скрито-покрито

— Не забравяй, че се намираме във военно положение. Той сигурно се бои от родителя ти.

— Ако Джони се страхува от татко…

— Не го презирай заради слабостта му. Осмелявам се да твърдя, че на света едва ли има храбрец като Хюго Кармоди, но полковникът е костелив орех. Видя ли го, ще побегна като заек — нека бъдещите ми биографи тълкуват постъпката ми както им е угодно. Като негова дъщеря сигурно си свикнала с опакия му характер, може би го възприемаш като най-обикновен и безобиден човек, но ако си честна, ще признаеш, че веждите му не се поддават на описание.

— Престани да се занимаваш с веждите на татко и най-сетне изплюй камъчето за Джони.

— Дадено. Слушай, мъничка Пат, относно гореспоменатия Джон… искам да те помоля за нещо. Разбрах, че онази вечер ти е предложил да се омъжиш за него.

— Е?

— А ти си отказала.

— Е?

— О, не те обвинявам — успокои я той. — Щом не го обичаш, никой не те принуждава да приемеш предложението му. Молбата ми е да не се мяркаш пред очите на бедното момче. Няма начин да се избегнат случайните срещи помежду ви, но приеми нещата присърце и се постарай да го избягваш. Въртиш ли се около него, ще му напомняш за добрите стари времена и горкичкият ми братовчед съвсем ще се обърка. Няма да преследва целта си… и както вече казах, душевното му равновесие ще се наруши. Ако запази присъствие на духа, вярвам, че скоро ще го… похарчим. Ясно ли е?

Девойката гневно изрита някакво безобидно камъче, чиято вина бе, че в този миг се е изпречило на пътя й:

— Сигурно по заобиколен начин намекваш, че Джони се прехласва по онази Молой. Преди малко се запознахме в магазина на Байуотър и госпожицата ме осведоми, че гостува в имението.

— Не бих казал, че той се прехласва по нея — замислено отбеляза Хюго, говорейки от позицията на специалист по сърдечните въпроси, който различава нюансите на ухажването. — Мисля, че още не е стигнал до този етап. Но съм обнадежден. Нали разбираш, Джон ще бъде идеален съпруг. Мечтае да създаде семейство и…

— Спести ми повторната лекция. Онази вечер във фоайето на хотела имах удоволствието да науча мнението ти по въпроса.

— О, нима си чула? — попита Хюго, без да му мигне окото. — Как мислиш, имам ли право?

— Ако питаш дали одобрявам брака между Джони и онази фръцла, отговорът е отрицателен.

— Но щом не го искаш за съпруг…

— Не става въпрос дали го искам. Не харесвам госпожица Молой.

— Защо?

— Смятам я за хитра и лукава.

— Аз бих я определил като интелигентна.

— А пък аз не! — сопна се Пат и направи усилие да се овладее. Този спор беше под достойнството й. Тъй като не можеше да удари Хюго с кошницата, с която бе занесла на старицата пакет чай, букет от рози и кейк с анасон, не й оставаше друго, освен да запази самообладание. — Освен това подозирам, че фантазираш. Може би Джони пет пари не дава за госпожица Молой. Проявил ли е някакъв интерес към нея? Показал ли е, че я харесва?

Хюго се замисли, сетне отвърна:

— Зависи какво разбираш под проява на интерес. Знаеш го какъв е нашият Джон — мълчалив мъжага, който досущ прилича на плюшен жабок.

— Глупости! Не…

— Извинявай — решително я прекъсна Хюго, — но сигурно не си виждала плюшен жабок. А аз като малък притежавах такава играчка. Братовчедът ми е непроницаем. Нито думите му, нито изражението му издават мислите му. Налага се да го наблюдаваме отблизо, за да открием доказателства за чувствата му. Ето един пример: снощи, докато обясняваше на госпожица Молой правилата за игра на крикет и отговаряше на въпросите й, той се въздържа да й отвърти як шамар, което според мен говори за силните му чувства към нея. Рони е на същото мнение. Молбата ми към теб…

— Довиждане! — сряза го Пат. Бяха стигнали до алеята, водеща към нейния дом.

— Моля?

— Довиждане!

— Ама… почакай — настоя младежът. — Ще изпълниш ли… — Млъкна по средата на изречението, обърна се и бързо се отдалечи. Пат, която беше изумена от неочакваното му отстъпление, след миг разбра причината — баща й се задаваше по алеята. Полковникът до този момент бе изтребвал охлюви, скрит в сянката на един храст, и изражението му подсказваше желание да приложи същата процедура и върху Хюго.

Преди малко бе прегледал пощата. Освен известия за неплатени сметки и рекламни листовки беше пристигнало писмо от адвоката му, който го уведомяваше, че за съжаление е невъзможно да се повдигне обвинение към господин Лестър Кармоди по повод поведението му при избухването на взрива. Адвокатът допълваше, че предявяването на иск ще означава само загуба на време и средства. Писмото въздейства неблагоприятно на сприхавия полковник Уайвърн, който излезе извън кожата си, като видя как дъщеря му най-приятелски беседва с представител на противниковия лагер.