П. Удхаус - Скрито-покрито

От разказаното досега навярно ви е станало ясно, че Лестър не изпитваше към младежа онези топли чувства, каквито бихте очаквали чичо да храни към най-близкия си родственик, ала в момента му се зарадва повече отколкото на милионер, който е готов да вложи солидна сума за създаване на игрище за голф.

— Ура! — изрева, както отчаяните защитници на укрепление биха извикали при пристигането на подкрепления. — Хей!

Хюго спря, погледна наляво-надясно, впери поглед напред, сетне се обърна да провери зад себе си.

— Хей! — отново извика господин Кармоди. — Хюго! Да му се не види, глухо ли е това момче… Хюго!

Младежът вдигна поглед, вкамени се и зяпна от изумление, като видя чичото, кацнал в гнездото си. Изглеждаше така, сякаш позираше за статуя, изобразяваща млад мъж, който е възнамерявал да поплува в езерото, но е бил стреснат от внезапната поява на змия на пътеката.

— Мили Боже! — избърбори. На предубедения господин Кармоди племенникът му изглеждаше досущ като глуповатото и нахално коприварче. — Какво правиш там?

На Лестър му идваше да тропне с крак от раздразнение, но благоразумието му напомни, че се намира прекалено високо за подобни прояви. Ето защо се задоволи да измънка:

— Няма значение. Помогни ми да сляза.

— Ама как се покатери?

— Не е важно.

— Но какво те накара да го сториш? — упорстваше младежът.

Тъй като беше лишен от възможността да излее яда си чрез тропане с крак, Лестър скръцна със зъби, сетне процеди:

— Подпри стълбата на стената.

— Стълбата ли?

— Именно.

— Коя стълба?

— Дето е на земята.

— Къде?

— Ето я. Не, не там! Гледай накъде посочвам! Ето я!

Следвайки указанията му, Хюго успешно приключи издирването и доволно възкликна:

— Открих нещо! Стълба, дървена, висока, един брой. Какво да правя с нея?

— Подпри я на стената.

— Дадено.

— И я дръж здраво.

— Заповедта е изпълнена. Продължавай — насърчи го Хюго.

— Сигурен ли си, че държиш здраво?

— Сграбчил съм я в желязна хватка.

— Гледай да не я изпуснеш.

Господин Кармоди заслиза, като на всяко стъпало си представяше как полита надолу и свършва земния си път във вид на пихтия. Когато най-сетне се озова в безопасност, установи, че отблизо физиономията на Хюго е още по-противна и че любопитството му се е изострило.

— За Бога, какво правеше там? — попита младежът, подхващайки разпита от самото начало.

— Няма значение.

— Ама как така?

— Щом толкова се интересуваш, един напречник се счупи и стълбата падна.

— Но какво си правил на стълбата?

— Не е важно! — изкрещя Лестър, който по-горчиво от всякога съжали, че покойният му брат Юстас не се е оженил и не е оставил потомство. — Престани да задаваш глупави въпроси. Стига си ме питал „как“ и „какво“!

— Тогава ще попитам защо? — примирително каза Хюго. — Защо ти е притрябвало да се катериш по стълби?

Чичото се поколеба. Беше схватлив по природа и тъй като вече беше възвърнал способността си да разсъждава, осъзна, че точно този въпрос ще си задава цялата общественост в Ръдж. Безполезно бе да убеждава тази латерна Хюго да запази в тайна случилото се. За броени часове новината щяха да научат всички в селцето. Трябваше на секундата да измисли правдоподобно обяснение.

— Стори ми се, че видях лястовиче гнездо под стряхата — заяви.

— Лястовиче гнездо ли?

— Именно.

— Нима мислиш, че лястовиците гнездят през юли?

— Защо, какво им пречи?

— Никога не свиват гнезда през лятото.

— Не съм казал, че го правят. Стори ми се, че…

— Не съм чувал лястовица да гнезди през юли.

— Изобщо не съм…

— През април — прекъсна го племенникът всезнайко.

— Какво?!

— Тези птици свиват гнезда през април.

— Мътните ги взели! — избухна господин Кармоди.

Настъпи тишина. Хюго задълбочено обмисляше другите страни на необикновеното събитие.

— Откога си там?

— Един Бог знае колко часа са изминали. Станах в пет и половина и…

— В пет и половина ли? Не мога да повярвам! Станал си в ранни зори, за да търсиш лястовичи гнезда, и то през юли!

— Не съм търсил гнезда.

— Ама нали каза, че…

— Отпуши си ушите, младежо, и слушай какво говоря! Не съм казал, че съм търсил гнезда. Само ми се стори, че видях гнездо под стрехата.

— Взел си стълбата и си се покатерил да го разгледаш, така ли?

— Точно така.

— Хукнал си да търсиш лястовичи гнезда, след като си станал в пет и половина сутринта, а?

— Бьди така добър и престани да ме разпитваш.