П. Удхаус - Скрито-покрито

Господин Молой беше на същото мнение, ала беше реалист и мразеше да си затваря очите за трудностите.

— Напълно съм съгласен, драги. И на мен не ми се иска да привлечем Чимп. Но не виждам кой друг ще изнесе предметите от къщата.

— Трябва да изглежда така, сякаш вещите са чопнати от външни хора — намеси се Доли.

— Ах, тази моя дъщеря! — побърза да се обади Томас Молой. — Непрекъснато чете криминални романи, от които е научила този жаргон. Чопнати от външни хора — какъв майтап, а? Обаче тя има право. Вие сам казахте, че трябва да инсценираме кражба. Ако не се възползваме от Чимп, кой ще изнесе плячката?

— Аз.

— Какво?!

— Аз — твърдо повтори господин Кармоди. — Много мислих по въпроса и установих, че това е най-доброто разрешение. Утре ще стана в ранни зори, ще взема стълбата и ще вляза в картинната галерия през прозореца. По този начин ще заблудим полицаите, че обирът е бил извършен от професионалист.

Томас Молой го изгледа с възхищение и възкликна:

— Ама ти си бил страхотна скица! Да ти се не надява човек! Все едно всеки ден участваш в обири.

— И не забравяй да си сложиш ръкавици — обади се Доли.

Господин Молой отново побърза да замаже положението:

— Дъщеря ми ни подсеща, че първата работа на куките… в криминалните романи винаги наричат полицаите „куки“… че първата им работа ще бъде да снемат отпечатъците от пръсти. Крадците, описани в книгите, винаги носят рькавици.

— Смятам го за много разумно — отбеляза Лестър, който напълно се беше вживял в ролята си. — Добре, че ме подсетихте. Ще взема необходимите предпазни мерки.

Картинната галерия на Ръдж Хол, в която се съхраняваше всичко, наречено от господин Молой „антики и прочие“, заемаше втория етаж на старинната сграда. Ала на Лестьр Кармоди, който в пет и половина сутринта подпря на перваза на прозореца откъм рова стълбата, намерена в хамбара, му се стори, че помещението е на много по-голяма височина. Вдигна взор и се почувства като неопитен Джак, комуто предстои да се изкачи по най-дългото бобено стъбло на земята.

От малък не го биваше да се катери. Докато приятелчетата му безстрашно щурмуваха върховете на ябълковите дървета с риск да си счупят я ръка, я крак, той пълзеше в тревата и търсеше плодове, опадали от вятъра. Винаги се беше страхувал от височините, а тази сутрин омразата му към тях се беше задълбочила. Доказателство за твърдението, че престъпните мисли изцяло променят човека, е, че след известно колебание Лестьр се качи на най-долното стъпало. За нищо на света нямаше да събере смелост, ако не беше подтикван от желанието да изиграе мръсен номер на застрахователната компания.

След като духът му възтържествува над двигателната му система, Лестър установи, че положението не е безнадеждно. Упорито се заизкачва, като се стараеше да не поглежда надолу. Само дрезгавите звуци, изтръгващи се от гърлото му, нарушаваха тишината на лятната утрин. Но господин Кармоди беше сляп за първите слънчеви лъчи, които се прокрадваха по тревата, покрита с роса, а когато най-ранобудните птици зачуруликаха, не спря да се наслади на песните им. Повтаряше си, че трябва да побърза, и не подозираше, че по-късно ще разполага с прекалено много свободно време.

Продължи да се изкачва с изключителна предпазливост, което допринасяше за душевното му спокойствие, но не и за скоростта на придвижване. Не след дълго му се стори, че цял живот е пълзял нагоре по безкрайната стълба. Питаше се дали на тази височина въздухът не е разреден, струваше му се невероятно, че още не се е добрал до перваза на прозореца.

Събра смелост да вдигне поглед и установи колко вярна е поговорката, че с постоянство всичко се постига. Намираше се на сантиметри от перваза, което го окуражи и дори го потикна към безразсъдство. Заизкачва се по-бързо и стъпи върху най-горния напречник, който се прекърши като кибритена клечка под тежестта му.

Тъкмо в този момент той се канеше да се прехвърли на перваза. Злополуката го накара да направи прескока около петнайсет пъти по-бързо, отколкото възнамеряваше. За миг светьт около него помръкна, сетне откри, че седи на перваза. Вкопчил се бе с две ръце в някаква водопроводна тръба, щръкнала от стената, а краката му се клатушкаха над бездната. Стълбата, която беше ритнал в отчаяния си опит да се добере до заветния прозорец, за миг се задържа изправена, сетне падна на земята.