П. Удхаус - Скрито-покрито

Лестьр кисело изгледа госта си и процеди с тон, в който се долавяше горчива нотка:

— Какво го е грижа за моите проблеми?

— Ами… надяваше се да купи разните там картини и предмети — обясни младата жена. — Тази сутрин сподели с мен, че без да се замисли, ще ви напише чек за каквато сума пожелаете.

Докато слушаше лекцията на домакина относно английските закони, Томас Молой намръщено наблюдаваше съпругата си и забеляза как внезапно тя засия — сигурен признак, че е измислила нещо гениално, ала изказването й го разочарова. Не разбираше накъде бие скъпата му Доли, поради което понечи да възрази:

— Миличка, май не си…

Нежната му половинка бе дала обет да го обича, да го почита и да му се подчинява, не и да му обръща внимание, когато й пречи да осъществи блестящото си хрумване.

— Разбирате ли — продължи, сякаш не забелязваше господин Молой, — татко колекционира разни стари боклуци — антики и тем подобни. В Америка има музей, пълен с такива предмети, който ще завещае на държавата. Нали така, татенце?

Томас разбра, че в главата й се върти план, който той не проумява поради типичната за мъжете несъобразителност. Все пак се досети, че трябва да се включи в играта, което и побърза да стори:

— Точно така, скъпа.

— Каква е стойността на всички предмети в музея, татко?

Томас Молой още не знаеше накъде бие жена му, но реши да й играе по свирката:

— Каква ли? О-о-о… Да речем милион… Два милиона… Може би три.

— Работата е в това — обясни Доли, — че той дори не знае какво притежава, защото музеят е претъпкан. Но Пиърпонт Морган ти предложи милион само за картините, нали?

Споменаването на цифри накара господин Молой да се почувства в свои води. Той изпитваше особена слабост към цифрите.

— Грешиш, скъпа. Морган искаше да купи гоблените, а към картините прояви интерес Джейк Тъбърт. И не ми предлагаше милион, а седемстотин хиляди. Разбира се, изсмях му се в лицето. Попитах го дали си въобразява, че купува сандвичи със сирене. Той се разсърди. — Господин Молой печално поклати глава, сякаш съжаляваше, че заради една глупава шега е развалил отношенията си със стар приятел.

— Но предложението беше абсурдно! — добави, като че да се оправдае. — Седемстотин хиляди! Та аз харча по толкова само за таксита!

Докато траеше тази размяна на реплики, и без друго изпъкналите очи на господин Кармоди сякаш се обтегнаха на ластици и заплашваха да изхвръкнат от кухините си. Той дишаше на пресекулки, пръстите му конвулсивно потръпваха. Душевните му терзания не се поддаваха на описание.

С горчивина си мислеше, че му е лесно на този самодоволен американец с лека ръка да откаже седемстотин хиляди долара. За повечето хора обаче, включително за Лестър Кармоди, седемстотин хиляди долара бяха съвсем прилична сума. Може би ако Молой видеше захвърлени на улицата седемстотин хиляди долара, нямаше да си направи труда да се наведе и да ги вземе, ала Лестър Кармоди не бе в състояние да демонстрира подобно презрение към нищожната сума. Влудяваше го мисълта, че в имението му гостува човек с дебел портфейл и със слабост към антиките, и че само някакъв идиотски закон му пречи да сключи изгодна сделка.

— Колко би дал на господин Кармоди за всичко, което той ни показа вчера? — попита Доли и сякаш посипа със сол раната му.

Съпругът й небрежно подхвърли:

— Двеста хиляди… Може би дори триста. Няма да се пазаря. Но не виждам смисъл да го обсъждаме, след като той няма право да продаде каквото и да било.

— Защо смяташ така?

— Няма начин, човекът ти обясни техните закони.

— Има, разбира се. Инсценирайте обир.

— Моля?

— Обир, скъпо ми татенце. Уреждаш вещите да бъдат откраднати и предадени на теб, после връчваш на нашия домакин чек за двеста-триста хиляди и всички ще бъдат доволни. Освен това ценните предмети и картините сигурно са застраховани. Следователно господин Кармоди ще получи и парите от застраховката.

Настъпи тишина. Доли нямаше какво повече да каже, а господин Молой временно бе онемял. Предположението, че съпругата му е измислила план, се беше потвърдило, но дори не бе подозирал колко смело е хрумването й. От практическа гледна точка проектът беше съвършен и правеше чест на авторката си, която според Томас Молой беше най-умната жена на света. Ала някак не подхождаше да бъде предложен от дъщерята на един американски милионер, за която се предполага, че е невинна и неопетнена. Съществуваше сериозна опасност подозренията на домакина да се възбудят и той да заподозре гостите си в нечисти помисли.