П. Удхаус - Скрито-покрито

След дълбок размисъл, стигна до печалното заключение, че животът на собственика на имение съвсем не е лек като през добрите стари времена. Когато първият Кармоди се е заселил в Ръдж, едва ли е имал повод за оплакване. Селяните са си знаели мястото, а слугите са работели по дванайсет часа дневно, включително и събота, за комат черен хляб и одобрителното кимване на господаря си. Но през двайсети век нравите са се променили. Съвременните обитатели на селата очакват всичко наготово. Господарят на имението трябва да поправя покривите на къщите им, да запълва дупките по пътищата и за всичко да плаща от собствения си джоб. Господин Кармоди предвиждаше, че както вървят нещата, нищо чудно след година-две собственикът да плаща и за поправката на радиоапаратите на арендаторите.

Докато мрачно съзерцаваше градината, в полезрението му се появи гостът му Томас Молой и за пръв път през този ден Лестър Кармоди сякаш чу в далечината да пърха с крила птичето на късмета. Хрумна му, че светът няма да загине, докато ги има милионерите.

Предсказанието на Роналд Фиш, че чичото на Хюго възторжено ще посрещне заможния гражданин на Съединените щати, дословно се беше сбъднало. Лестър бе приел с отворени обятия видния гост. Мечтаеше да общува с богаташи, защото бе далновиден и имаше наум няколко проекта, за които търсеше финансова подкрепа.

Реши незабавно да поговори с господин Молой. В ден като този, когато природата лъчезарно се усмихва, един американски милионер би следвало да е в настроение да вложи няколкостотин хиляди долара в перспективно начинание. Юли бе долетял, разперил крила от злато, прекрасното време вдъхновяваше поетите, вдъхваше пламенни чуиства на влюбените и подмамваше шотландците да влагат парите си в акции от предприятия за добиване на диаманти от каменовъглена смола. Лестър Кармоди беше сигурен, че през такова слънчево утро всеки богаташ е готов широко да отвори кесията си.

Природата продължи да се усмихва още три минути и двайсет секунди, след което господин Кармоди се почувства така, сякаш буреносни облаци са скрили слънцето. Със сломяваща откровеност, която подейства на Лестър като удар с нож в сърцето, американският милионер твърдо отказа да инвестира дори малка част от състоянието си за създаване на ново игрище за голф, за построяване на модерен киносалон на главната улица, или за финансиране на още четири проекта.

— Не, сър — заяви господин Молой. — Съжалявам, че не мога да ви подкрепя, но се занимавам само с нефтодобив. За мен нефтодобивът е алфата и омегата на бизнеса. Не ми се ще да разпръсквам капиталите си.

— Сериозно ли говорите? — измънка Лестър и криво-ляво успя да прикрие разочарованието си и внезапната неприязън, която бе почувствал към американеца.

— Да, сър — отвърна гостът, когото под влияние на хубавото време го избиваше на лирични отстъпления. — Вложих в нефта първите си хиляда долара и ще му остана верен, защото никога не ме е подвел. От нефта падат добри пари.

— Очаквам сигурна печалба от киносалона на главната улица.

— Но няма да е голяма като от нефтодобива.

— Вие сте чужденец — търпеливо продължи Лестър — и не разбирате какви неподозирани възможности предлага Ръдж. Селцето не е голямо, но се намира близо до главния път в центъра на район с процъфтяваща икономика. Устьршир отстои само на единайсет километра, Бирмингам едва на двайсет и осем. Туристите ще идват с коли в Ръдж…

— Няма да ги спирам — великодушно заяви американецът. — Обаче ще влагам парите си само в добив на нефт.

— Или пък да вземем за пример голфа — не отстъпваше господин Кармоди, който подхвана атака от друга посока. — В момента единственото прилично игрище за голф е в Стауърбридж. В Устършир трябва да има повече игрища — знаете на каква популярност се радва този спорт…

— Обаче не е популярен като нефта — прекъсна го Молой. — Нефтьт… — замисли се и доволно се усмихна, като че току-що бе съчинил епиграма: — Нефтът си е нефт.

Лестър едва се въздържа да му съобщи мнението си по въпроса за нефта. Тъй като не можеше да даде воля на чувствата си, се извърна и заби тока си в чакъла, с който беше посипана пътеката. Съжаляваше само за едно — че кракът на Молой не се намира в обсега му. В този миг установи, че съдбата, която още от времето на Йов (Йов според Библията е бил праведен човек, станал обект на облог между Господ и Сатаната, в резултат на което го сполетели безчет злини. — Б. пр.) е била любопитна колко от ударите й е в състояние да понесе човек, му изпраща ново изпитание в лицето на Роналд Фиш. Младежът тътреше крака след неизменния си атрибут, трийсетсантиметровото цигаре, а на руменото му лице бе изписано добродушното снизхождение, което беше подразнило господин Кармоди още при първата му среща с Рони. Едва сега Лестър осъзна, че като е правил равносметка на сполетелите го злини, по невнимание е пропуснал Роналд Овърбъри Фиш. Безсъмнено за майка си младият джентълмен бе най-скъпото същество на света, ала за господин Кармоди той беше само трън в окото. Първо, разходите по изхранването му бяха значителни, защото си сервираше по два пъти от всяко ястие и най-безсрамно се наливаше с портвайн, второ, покровителственото му поведение бе нетърпимо. Лестър не понасяше разни младежи с румени лица да се държат с него като със слабоумен хлапак.