П. Удхаус - Скрито-покрито

Дотук изброените присъстващи безспорно си съставиха благоприятно впечатление за Доли Молой, но ако някой се поинтересуваше от мнението на Пат, щеше да забележи как Неодобрението надига глава. Женската интуиция й помогна да прозре какво се крие под красивата външност, която привлича празноглавите представители на силния пол, и Пат осъзна, че новодошлата е авантюристка и заплашва щастието й.

Нито за миг не се съмняваше, че госпожица Молой най-безсрамно преследва Джони и е дошла в Ръдж с единствената цел да го спечели. Фактът, че Доли се разхожда с Емили красноречиво говореше, че нахалницата гостува в имението и че със сигурност си е изпросила покана, за да продължи започнатото в нощния клуб. Ето защо Джон не намира време да се отбие при отдавнашната си приятелка! Смятала го бе за безхарактерен, а той се беше оказал долен предател. Подобно на Емили, която се умилкваше пред госпожица Нахалство, и която Пат на драго сърце би изритала, Джон бе завладян от красотата й, без да осъзнава колко е повърхността, и беше забравил старите си приятели.

Изгледа накриво Доли и изведнъж изпита безкористно сестринско желание да го спаси от жената, с която никога няма да бъде щастлив.

Доли пък преливаше от любезност.

— Здравейте! — възкликна и ловко измъкна изящното си стъпало от устата на Емили. — Питах се кога ли ще се срещнем. Чух, че домът ви се намира някъде тук.

— Да — с леден тон потвърди Пат.

— Ние гостуваме в Ръдж Хол.

— Така ли?

— Голямо впечатление ми направиха картините, гоблените и антиките.

— Така ли?

— Сигурно господинът е вашият баща.

— Да. Това е госпожица Молой, татко. Запознахме се в Лондон.

— Приятно ми е — изчурулика Доли.

— На мен два пъти повече — заяви полковникът и отново засука мустак. Час. Байуотър лъчезарно се усмихна, а Емили доволно продължи да гризе обувката на Доли. На Пат й се повдигна от гледката. Обърна се и се запъти към вратата, като подхвърли:

— Аз тръгвам, татко. Ще се отбия в пощата за марки.

— И аз продавам марки — намеси се Час. Байуотър.

— Благодаря. Предпочитам да отскоча до пощата. — Като я слушаше, човек би си помислил, че там се продават по-висококачествени марки.

Излезе на улицата и с прискърбие установи, че гледката е по-потискаща отвсякога. Ярките лъчи на слънцето позлатяваха Хай Стрийт, „Кармоди Армс“ и останалите единайсет кръчми в селцето, но в душата на Пат Уайвърн цареше мрак.

Колкото и да е странно, в същия момент и господин Лестър Кармоди се чувстваше отчаян като Пат Уайвърп. Взираше се през прозореца на кабинета, от който се виждаше свят, облян от златиста светлина, но гледката го потискаше. Причината за лошото му настроение бе посещението на преподобния Алистър Понд-Понд, който го беше оскубал с пет шилинга.

Мнозина на негово място биха решили, че са минали тънко. Викарият бе дошъл с молба за парична помощ за фондацията за закупуване на орган за църквата, за съботния кръжок на многодетните майки, за дружеството в подкрепа на изпадналите в беда и за ежегодния излет на младежите от Ръдж, като в пристъп на непоправим оптимизъм се беше надявал да изкара поне десет паунда. Докато въртеше педалите на велосипеда си по обратния път към селото, преподобният Алистър Понд-Понд с горчивина си мислеше, че е получил само гореспоменатите пет шилинга, както и обещанието Хюго — племенникът на господин Кармоди — и приятелят му Фиш да участват в концерта, който щеше да се състои през следващата седмица.

Господин Кармоди пък се смяташе за ограбен. Пустият му свещеник — измъкнал му бе цели пет шилинга.

Имаше и още нещо, което не му даваше покой и му пречеше да се наслади на прекрасния летен ден: нечестната постъпка на доктор Алекзандър Туист, собственик на „Стройни и здрави“.

Когато докторът се беше нагърбил да направи нов човек от господин Кармоди, изрично бе настоял предварително да получи сумата, покриваща разноските за триседмичния престой в санаториума. Ала след четиринайсет дни Лестър научи от племенника си Хюго за предстоящото посещение на американския милионер и естествено реши да се откаже от последния етап на лечението, за да посрещне видния гост. Също така естествено му се струваше да му върнат една трета от внесената сума, което видният лекар и експерт по физическа култура категорично бе отказал да стори. Докато препрочиташе писмото му, господин Кармоди си мислеше, че никога не се е натъквал на по-нагло послание.