П. Удхаус - Скрито-покрито

— Какъв е предметът на спора? — високомерно попита Рони и заедно с цигарето си се закотви до собственика на имението.

Господин Молой широко се усмихна и отговори с престорената сърдечност, която Лестър беше възневидял:

— Не спорим, братле. Само обяснявах на нашия любезен домакин, че си струва да инвестираш само в нефта.

— Вярно е — кимна Рони Фиш. — Господинът има право, драги Кармоди.

— Нашият мил домакин искаше да вложа известна сума в създаване на игрища за голф.

— За нищо на света! Ще хвърлите парите си на вятъра.

— Изобщо не възнамерявам да се занимавам с някакви си игрища. Нефтът си е нефт. Петролът е от първа необходимост и по време на война, и през мирно време. Това е универсалното гориво на бъдещето.

— Съгласен съм — отбеляза Рони Фиш. — Спомняте ли си какво е казал Гладстон през 1888 година? Възможно е непрекъснато да снабдяваш с гориво определени хора или да отпускаш гориво на целия свят понякога, но не и непрекъснато. Сигурно е забравил за петрола. А може би е ставало въпрос за въглища.

— Въглища ли? — изсмя се Томас Молой. Изражението му подсказваше, че е под достойнството му да се занимава с въгледобив. — Не искам и да чувам за въглища!

Съдбата отново нанасяше удар на господин Кармоди. След като милионерът не прояви интерес към киносалони и игрища за голф, възнамеряваше да насочи вниманието му към минното дело. Подозираше, че под вековните дървета в парка се крие богато находище на въглища и с радост би потвърдил подозренията си, използвайки чужд капитал.

— Вслушай се в съветите на господина, Кармоди — заяви Рони Фиш и потупа домакина по гърба. — Човекът има право — бъдещето е в нефтопроизводството. Извади част от спестяванията си, които къташ в някой чорап, драги Кармоди, и се включи, докато е време. Повярвай ми, няма да съжаляваш. — След поредния бащински съвет, който вдигна кръвното на домакина, Рони Фиш продължи разходката си.

Томас Молой го проследи с поглед, благосклонно кимна и обясни на господин Кармоди, че младежът носи умна глава на раменете си, без да забелязва липсата на ентусиазъм от страна на събеседника си. В момента темата за главата на Рони Фиш не беше от най-любимите на Лестър Кармоди.

— Та както казвах — отново подхвана американецът, — няма начин да загубите, ако вложите парите си в нефта. Не сте видели Джон Рокфелер да проси подаяния от приятелите си, нали? Не, сър! И той като мен притежава солидно състояние, натрупано от добив на петролни продукти. Ще ви призная нещо, господине. Не обичам да продавам, но искам да ви се отблагодаря, задето ни поканихте в дома си. Предлагам ви на костуема цена голям пакет акции от нефтеното находище „Силвър Ривър“. Повярвайте, че мнозина богати хора отвъд океана биха дали мило и драго да бъдат на ваше място. Няколко дни преди да предприема настоящето пътуване, обядвах с Чарли Суоб и той ми каза: „Том, досега търгувам със стомана и не мога да се оплача. Нали разбираш, никога няма да се откажа от стоманата, но бъдещето е в нефта. Ако си решил да продадеш част от акциите си в «Силвър Ривър», веднага ще ги купя за каквато сума определиш.“ Това е най-сигурното доказателство, че не ви подвеждам.

Неописуемо е разочарованието на човек, който се опитва да измъкне пари от ближния си, и внезапно установява, че ближният се стреми да стори същото с него.

Лестър горчиво се изсмя и промърмори:

— Нима си въобразявате, че разполагам с излишни средства за спекулативни сделки?

— Спекулативни ли? — повтори Томас Молой, сякаш не вярваше на ушите си. — „Силвър Ривър“ е…

Домакинът безцеремонно го прекъсна:

— Като платя сметките за поддържане на проклетото имение, се смятам за късметлия, ако ми останат няколко стотачки.

Настъпи гробна тишина.

— Наистина ли? — невярващо попита господин Молой. Разбира се, Лестър преувеличаваше. Преди да наследи имението, той беше спестил доста солидна сума и я бе вложил в солидни ценни книжа, ала предпочиташе да играе ролята на човек, който едва свързва двата края.

— Не може да бъде! Ами всичко това? — Гостът махна по посока на разкошните градини, великолепния парк и вековните дървета, които се отразяваха във водата в крепостния ров. — Всичко това носи купища пари.

— Разходите надвишават приходите. Убийствени са, повярвайте ми. Днешните английски фермери не мигват по цяла нощ, за да измислят нови искания, които да предявят на собственика на земята.

Отново настъпи тишина.

— Лоша работа — замислено каза господин Молой. — Да, сър, лоша работа.