П. Удхаус - Скрито-покрито

Страховете му щяха да бъдат напразни, ако можеше да прочете мислите на господин Кармоди, който не проронваше и дума, но не поради справедливо възмущение.

Един мъдрец е установил, че съществува връзка между престъплението и наднорменото тегло. Според този капацитет почти всички крадци и мошеници са шишковци. Независимо дали теорията е вярна, или не, неоспорим факт е, че скандалното предложение не предизвика възмущението на господин Кармоди. Беше изненадан, но не и потресен. Годините, през които се беше подвизавал на лондонската борса, му бяха помогнали да разшири мирогледа си. Великодушно възприемаше всяка сделка, дори съмнителните, стига и в неговия джоб да влезе нещичко.

— Бъдете спокойни, всичко ще бъде скрито-покрито — продължи Доли, която бе изтълкувала погрешно мълчанието му. — Ще получите за нищо нещо. Тези вещи и без това са безполезни, ако не можете да им вземете парите. Докато ви слушах да обяснявате английските закони, стигнах до съвсем логично заключение: предметите принадлежат към имението, имението е ваша собственост, следователно имате право да ги продадете. Кой евентуално ще ви наследи?

Лестър, който до този момент се взираше в една точка, се сепна:

— Моля? А, питате кой е моят наследник, така ли? След моята смърт племенникът ми Хюго ще получи всичко.

— Нима ви е грижа за него?

Господин Кармоди пет пари не даваше за Хюго. Тревожеше го практическата страна на въпроса. Питаше се възможно ли е планът да се осъществи без рискове, които са толкова неприятни за един чувствителен човек, или му е съдено да прекара дълги години в затвора.

— Опасно е — промълви опечалено. От сътворението на света до наши дни малцина са били терзани от такава горест. — Ще ни разкрият.

— Глупости! Кой ще разбере за заговора? Ще си мълчим — вие, аз, татко…

— Татко ти със сигурност ще мълчи като риба — побърза да я подкрепи господин Молой.

Лестър се втренчи в дълбокия ров около сградата. Мисловният му процес беше стимулиран от перспективата за получаване на пари и той прозря недостатък в плана.

— Кой ще вземе картините и предметите?

— Интересувате се кой ще изнесе вещите, така ли?

— Точно така. Необходимо е да инсценираме кражба. Тогава никой няма да се усъмни.

— Имате право — вещите не трябва да остават в къщата.

— Но на кого можем да поверим толкова отговорна операция?

— О, не берете грижа. Татко има един приятел, който ще свърши цялата работа само за да му услужи. Човекът заслужава пълно доверие.

— За кого говориш? — попита Томас, който явно беше учуден, че има приятел, заслужаващ доверие.

— За Чимп — отсече Доли.

— А-а… Чимп. — Лицето на господин Молой се проясни. — Да, той… той е подходящ.

— Кой е този Чимп? — поинтересува се Лестър.

— Мой добър приятел. Сигурен съм, че не го познавате.

Господин Кармоди сведе поглед и се захвана да рови чакъла с тока на обувката си. В градината се възцари тишина. Господин и госпожа Молой се спогледаха. Той едва забележимо присви лявото си око, в отговор десният й клепач потрепна. Досещаха се, че този силен човек желае да остане сам, за да надникне в дълбините на душата си, и не дръзваха да го прекъснат.

— Ще си помисля — промърмори любезният им домакин.

— Браво, така ви искам! Куражлия сте, драги — похвали го американецът.

— Разбира се. Поразходете се из квартала, но не се бавете с отговора — изчурулика Доли.

Лестьр се отдалечи, а господин Молой се обърна към съпругата си и я попита със сянка на съмнение:

— Как ти хрумна да предложиш Чимп?

— Само него познаваме тук. Виж, ако бяхме в Ню Йорк, щяхме да имаме богат избор.

Той замислено се загледа в рова и смръщи чело:

— Честно казано, скъпа, не ми се ще да го използваме за тази операция. Знаеш го какъв е — изплъзва се като змиорка. Страхувам се да не ни преметне.

— Няма страшно, ако го преварим и го измамим.

— Дали ще успеем?

— Разбира се, нима се съмняваш? Пък и нямаме избор. Невъзможно е да поканим първия срещнат. Необходим ни е човек, с когото сме работили и преди.

— Както кажеш, сладурче. Винаги си била мозъкът на нашата фирма. Щом смяташ, че Чимп го бива за тази работа, няма да възразявам… А сега точка по въпроса. Негово благородие се завръща.

Лестър крачеше по пътеката с изражението на човек, който е взел съдбоносно решение. Очевидно бе разсъждавал по темата, защото подхвана от мястото, до което беше стигнал в мислите си:

— Има нещо, което не ми се нрави. Не ми се иска да посвещавате в тайната вашия приятел. Възможно е да е почтен и щом казвате, сигурно е достоен за доверие, но мисля, че е в наш интерес по-малко хора да са в играта.