П. Удхаус - Скрито-покрито

Макар на участника в гореописаните събития да му се струваше, че е изминал цял век, драмата се бе разиграла в разстояние на шест секунди. Светът подскачаше и се размиваше пред погледа на господин Кармоди, той подозираше, че са изтръгнали сърцето му и са го заменили с нажежен въглен, който изгаря белите му дробове и затруднява дишането му. Отначало само болката и страхът властваха над съзнанието му, ала постепенно се успокои дотолкова, че да разсъждава трезво.

Първото му заключение бе, че положението изобщо не е розово. Беше се почувствал на седмото небе, задето се е отървал жив и здрав, ала след по-задълбочено обмисляне установи, че здравата е загазил.

Часът бе едва шест без четвърт. Макар разумът да го убеждаваше, че солидният перваз ще издържи и по-голяма тежест, Лестър бе преследван от ужасяващото предчувствие, че всеки момент каменната опора ще рухне и той ще полети към смъртта си.

Погледнато от друг ъгъл обаче, положението имаше и своята добра страна. Лекарите са единодушни, че чистият утринен въздух е много здравословен, а Лестър го вдишваше в неограничени количества. Нещо повече — предоставяше му се уникалната възможност да събере данни за някоя от статиите, посветени на живота в провинцията, които толкова допадат на читателите на ежедневниците.

Господин Кармоди би трябвало да си мисли: „Седя си на перваза на прозореца на втория етаж, оглеждам се и виждам как госпожа Природа бърза да приключи с утринните си задължения. Красивата градина на моето имение е пълна с разцъфнали цветя, обагрени с вълшебни краски. Птиците възпяват първите лъчи на слънцето. Ето ги сойката (Garrulus Glandarius Rufetergum) и Corvus Monedula Spermologus (или свраката), виждам врабеца (който мнозина читатели може би свързват с латинското му наименование Prunella Modularis Occidentalis), както и много други…“

Ала в главата му изобщо не се въртяха подобни мисли. Той мрачно и враждебно се взираше в тревата, в дърветата, в цветята, в птиците и росата, която покриваше като скреж моравата. От гореспоменатите най-много го дразнеха птиците — шумни досадници, чиято прекалена сърдечност му се струваше престорена и дори оскърбителна. Хвъркатите му лазеха по нервите, а най-нагло и противно беше някакво дартфордско коприварче (Melizophilis Undatus Dartfordiensis), което, вместо да си стои в Дартфорд, където му е мястото, бе долетяло чак до Устършир сякаш само да трови живота на горкичкия Лестър.

Пернатото, което бе издокарано с червена жилетка (подходяща за мразовития зимен ден, но някак безвкусна и не на място през топлата лятна утрин, досущ като човек с домашно плетен пуловер в кралската ложа в Аскот), се появи точно в шест и пет, кацна на ръба на перваза, наклони глава и невярващо се втренчи в господин Кармоди, сетне промърмори:

— Не може да бъде! Сигурно ми се привижда!

Разпери криле и кацна под един храст, поглъщайки всяко насекомо, което имаше злата участ да попадне пред очите му. След пет минути се върна и заговори на себе си:

— Не, не ми се привижда. Истинско е. Но тогава какво представлява? — Докато си блъскаше главата над загадката, пернатият досадник се пъхна под храста и отново се залови с изтребването на насекоми. В шест и трийсет и пет Лестър Кармоди бе сепнат от глас, който прозвуча съвсем отблизо. Коприварчето незабелязано беше кацнало до него. Погледът му беше позамъглен, а изражението му беше на птиче, което добре си е похапнало на закуска.

— И какво търси тук? — продължи то монолога си от мястото, на което го беше прекъснало.

За господин Кармоди, чийто стомах вече стържеше от глад, преялата до пръсване хвърката твар бе последната капка. Гневно замахна към нея и едва не загуби равновесие. Коприварчето изпищя от ужас и побърза да си обере крушите като събирач на облози, преследван от служителите на закона. Лестър се вкопчи в перваза, сърцето му биеше до пръсване. След малко възвърна способността си да мисли и реши, че времето е спряло.

В седем и половина, когато се чувстваше така, сякаш от детинство не е слагал залък в устата, дочу дразнещо слуха подсвиркване.

Предпазливо погледна надолу. Зави му се свят, но неприятното усещане бе превъзмогнато от желанието му да види източника на звука. По време на престоя си на перваза се беше наслушал на всякакви подсвирквания и писукания. Бе удостоен с честта да присъства на концерта, в който освен Garrulus Glandarius Rufetergum и Corvus Monedula Spermologus участваха прочути изпълнители като Dryobates Major Angelicus, Sturnus Vulgaris, Emberiza Curlus и Muscicapa Striata, наричан от народа петнист мухолов. Ето защо само преди минута би заявил, че му е дошло до гуша от всякакви подсвирквания. Стори му се обаче, че звукът, който току-що бе чул, излиза от гърлото на човек, и в душата му проблесна искрица надежда. Проточи врат и нетърпеливо зачака. След миг иззад ъгъла на къщата се появи племенникът му Хюго, който беше преметнал през рамо хавлиена кърпа, подсказваща намерението му да поплува в езерото.