П. Удхаус - Съдба

— О? — казала Мейвис.

Старият Бодшъм изпуснал въздух през зъби с остро свистене.

— Често ли практикувате — намесил се той в разговора — да се запознавате с млади дами на улицата под различни предлози?

— Не забравяй, татко — продължила Мейвис с глас, който би втресъл всеки ескимос, — че момичето по всяка вероятност е било много хубаво. Нюйоркчанки поначало са твърде привлекателни. Това естествено би обяснило донякъде поведението на Фредерик.

— Ни най-малко — отрекъл Фреди. — Беше същински крокодил.

— О? — казала Мейвис.

— Лупести очила и нито капка женска привлекателност.

— О? — казала Мейвис.

— А като видях как крехкото й телце се превива на две под тежестта на този проклет куфар… Аз пък предполагах — засегнал се Фреди, — че като вникнете в основните положения на тази история, ще ме разцелувате за голямото ми сърце и кавалерска постъпка.

— О? — казала Мейвис.

Настъпило поредното мълчание.

— Е, аз трябва да тръгвам, татко — обадила се след малко годеницата. — Имам да купя някои неща.

— Да дойда ли с теб? — попитал Фреди.

— Бих предпочела да остана сама.

— И аз трябва да тръгвам — намесил се старият Бодшъм. — Имам да обмисля някои неща.

— Да обмисляте? — учудил се Фреди.

— Да обмислям. Много сериозно. Изключително сериозно. По-сериозно не може и да бъде.

— Да оставим Фредерик да си допуши цигарата — казала Мейвис.

— Да — откликнал графът. — Нека си допуши цигарата.

— Ама чуйте — изблеял Фреди. — Честна дума ви давам, че беше същинско плашило.

— О? — казала Мейвис.

— О? — казал старият Бодшъм.

— Хайде, татко — казала Мейвис.

И Фреди останал сам, без да се чувства особено добре.

Тук трябва да се каже, че Фреди имал навика — и то един твърде благоразумен навик — да носи неотлъчно със себе си, скрито в задния джоб, малко и плоско, но изключително услужливо шише, изпълнено с благодатна течност. Приятели, с които се запознал скоро след пристигането си в Ню Йорк, го посъветвали да не ходи никъде без него, защото — както му изтъкнали те — човек не знае кога ще му потрябва. Затова първата му работа, след като двата айсберга го напуснали и той леко се поразтопил, била да измъкне шишето и да гаврътне бързешком част от съдържанието му.

Ефектът бил мигновен. Изтръпналият му мозък се поразшавал. А след още една-две бързи глътки пред очите му просветнало и всичко си дошло на място.

Фреди вече не хранел съмнения, че ключът към неговото щастие бил във външните данни на тази Дженингс. Една годеница не може да няма определени становища, когато нейният възлюбен вземе да обсипва с рицарски жестове изпадналите в беда благородни девици. Ако девиците, на които служи, са грозни, значи, е добро момче и заслужава похвала. Ако са хубави, той е долен мръсник и незабавно получава обратно още с първата поща годежния пръстен и любовните си писма.

При това положение единственият изход бил да се върне на Шестдесет и девета улица, да измъкне онази Дженингс от бърлогата й и да я демонстрира на Мейвис. Само да я зърне, и реномето му било спасено.

Разбира се, към този въпрос трябвало да се пристъпи много деликатно. Все пак не можеш да се явиш пред едно фактически непознато момиче и да го помолиш да навести, ако обича, една твоя приятелка, която да се убеди от първа ръка колко е грозно въпросното момиче. Ала Фреди, чиито жили били вече доста посгряти от животворната течност, бил убеден, че ще се справи блестящо със задачата. Защото освен малко такт друго не се искало.

— Иху! — провикнал се нашият приятел. — Напред! И според него това с две думи изчерпвало въпроса.

Бил прелестен следобед, когато се качил в таксито пред „Риц“ и потеглил към познатия адрес. Когато слязъл на Шестдесет и девета улица, с видимо усилие се стегнал и се заизкачвал по безкрайните стълби до четвъртия етаж. Скоро вече стоял пред вратата на апартамент номер две и натискал звънеца.

Нищо обаче не се случило. Позвънил още веднъж. Почукал. Дори ритнал вратата. Но отвътре не се дочул нито звук и той бил принуден неохотно да признае, че Дженингс я няма у дома.

Не бил предвидил тази вероятност и се облегнал малко на вратата, за да набележи план за следващите си действия. И тъкмо стигнал до извода, че единственият изход за момента е да се оттегли и да опита късмета си по-късно, когато отсрещната врата се отворила и на прага се появила особа от женски пол.

— Здрасти — казала особата.

— Здрасти — казал Фреди.