П. Удхаус - Съдба

Мисълта ми е, че като стигнал крайната точка на пътуването си, сиреч четвъртия етаж, Фреди изпитвал вопиюща нужда от отдих и почивка. Така че — с право или без — вместо да залезе спокойно на хоризонта, той се срутил в най-близкото кресло и зачакал с изплезен език да му се повъзстановят силите.

Междувременно момичето дружелюбно чуруликало. Доколкото Фреди може да си припомни, името й било Майра Дженингс. Работела при някакъв търговец на коприна. Тъкмо се връщала от провинцията. Фотографията върху бюфета била на майка й, която живеела в Уотърбъри, щата Кънетикът. Съквартирантката й била на почивка. И така нататък — споделяла с Фреди куп уютни домашни клюки.

И тъкмо започнала да му обяснява, че макар да не отстъпвала на никого възхищението си от Роналд Колман, все пак принудена била да признае, че Уилям Пауъл имал нещо в погледа си, което сякаш го поставяло на по-високо стъпало в уважението на едно момиче, и ето че ги прекъснало едно от онези неща, които, доколкото разбрах, постоянно се случвали в Ню Йорк.

Ако си местен жител, изобщо не ги забелязваш. Просто хвърляш един поглед през рамо, промърморваш „хм“ и продължаваш да въртиш копчето на радиото, за да хванеш Лос Анжелис.

Но Фреди, новак в този огромен град, взел, че се стреснал. Защото, нали разбирате — тъкмо си седели и най-приятно си беседвали, и се разнесъл оглушителен трясък. Външната врата се разтворила насилствено и в апартамента нахлул някакъв неимоверно едър тип с гъсти мустаци. На главата си имал бомбе. Зад гърба му надничали още двама не по-малко едри и бомбести типа.

— А! — рекъл тип № 1 с много доволен глас.

Фреди естествено зяпнал. Бил доста сащисан. Но щом мислите в главата му взели да се проясняват, решил, че това е типичен случай на „Бандити нахлуват в апартамент и ограбват двама души“.

— Струва ми се — обърнал се първият тип към другите двама, — че всичко е ясно.

Другарите му кимнали.

— Точно така — казал единият.

— Всичко е ясно — потвърдил вторият.

— Да — резюмирал изказванията им първият. — Точно така. От ясно по-ясно.

Госпожица Дженингс, която междувременно бършела праха от снимката на майка си, изглежда, чак в този момент забелязала, че има гости.

— Какво правите тук? — строго запитала тя.

Първият тип запалил пура. Двамата му съучастници незабавно последвали примера му.

— Много добре знаете, госпожо Силвърс — казал типът.

— Знае, разбира се — додали другите двама.

— Тези момчета тук са свидетели — продължил първият.

— Свидетели сме, разбира се — отекнали съучастниците.

— Ще свидетелствате, че сме спипали госпожа Силвърс сама в апартамента й заедно с ей тоя там грозник.

— Ами да, ще свидетелстваме, че сме я спипали насаме в апартамента й с ей тоя там грозник.

— Тогава всичко е наред — заключил доволен типът. — Съпругът й не иска нищо друго. Случаят е от ясен по-ясен.

В този момент нещо сякаш цапардосало болезнено Фреди по главата и той проумял, че това съвсем не са бандити, а частни детективи. Както ми каза, редно било от самото начало да ги познае по бомбетата. Заблудило го обаче това, че не запалили пурите си още с влизането. Ала щом запушили, пелената паднала от очите му.

Взел да преглъща мъчително. Преглъщал така доста време, докато си давал сметка в каква каша го е накиснало това негово чувство за рицарщина. Гъста лепкава каша. Обладан от най-благородни подбуди, целящ единствено да ръси около себе си светлина и сладост, той неочаквано за самия себе си се бил превърнал в нещо като БОГАТ МАГНАТ СПИПАН С ЛЮБОВНИЦА.

Партньорката му обаче проявявала неохота да се примири с положението. Тя вирнала брадичка, разкършила рамене, стъпила твърдо на пода и гневно зафиксирала триото през дебелите лупи на очилата си.

— Бихте ли задоволили любопитството ми, като ме осведомите къде според вас сте попаднали? — обърнала се тя към новодошлите.

— Къде сме попаднали ли? — взел думата първият тип. — Много добре знаем къде сме попаднали. В апартамент номер едно на четвъртия етаж. А ние сме детективи от агенция „Нащрек“. Действаме по указания на вашия съпруг. А сега — посмейте се де!

— Точно това и ще направя — заявило момичето. — Аз не съм госпожа Силвърс. Нямам никакъв съпруг. А това е апартамент номер две, а не едно!

Типът зяпнал. Много напомнил на Фреди за чичо му Джо, когато глътнал развалена стрида. Същите незабравими чувства.

— Не ми казвайте, че сме разбили вратата на друг апартамент — замолил се той.