П. Удхаус: Съдба

Единственият недостатък, който Фреди намерил на Ню Йорк, бил, че съдейки по сутрешните вестници, населението на града не било щастливо в сърдечните си дела като него, Фреди. Нали разбирате — той искал около себе си само сияещи лица, а се оказало, че мъжете поголовно колели жените си, пъхали ги в чували и после захвърляли чувалите из блатата на щата Ню Джърси или пък пускали по петите на съпругите си частни детективи, за да осигурят нужните за развода доказателства.

Натъжавал се, както сподели той с мен, когато сутрин разтварял пресата и се опитвал да закуси яйца с бекон, загледан в снимката на Мей Ел МакГинс, направена след като господин МакГинс уредил семейния спор със сатър в ръка.

Освен това на първа страница прекалено много пишело за БОГАТИ МАГНАТИ СПИПАНИ С ЛЮБОВНИЦИ ПО ВРЕМЕ НА ВИЕЛИЦАТА.

Но, когато човек гостува на друга нация, той трябва да приема и доброто, и лошото. Освен това нямало никакво съмнение, че въпреки всички тези семейни неприятности сърдечните дела на Фреди се развивали страхотно. Аз самият никога не съм бил сгоден, затова не мога от личен опит да говоря за симптомите, но Фреди твърди, че при подобни обстоятелства човек се носи върху пухкав облак някъде високо в небесата и само от време на време при крайна нужда докосва земята с крака.

През по-голямата част от времето Фреди просто пърхал над Ню Йорк като хвърковата животинка. Ала периодически се спускал от облаците и в един от тези редки случаи се озовал крачещ по Седемдесет и втора улица в западната част на Манхатън.

И точно пред него някакво момиче влачело огромен тежък куфар.

А сега, ако обичате, много да внимавате. Тук именно се решава съдбата на Фреди. Беше твърде красноречив, като ми описваше епизода, и що се отнася до мен, трябва да ви кажа, че го освобождавам от всякаква отговорност и го пускам на свобода с неопетнено име. Съгласен съм с него, че подбудите му са били чисти, като утринна роса.

Една от характерните черти на сгодения мъж, както ми каза Фреди, е, че той буквално се пука по шевовете от кавалерски и рицарски чувства. Поне той така твърди. Сгоденият мъж е нещо като бой-скаут, който се нахвърля върху невинните минувачи и безогледно върши добри дела. На три пъти през същия този ден Фреди преследвал из тъмните странични улички някакви опърпани типове и насила им пъхал банкноти в джобовете. Погалил цели четири момченца по главите и ги попитал какви искат да станат, като пораснат. Усмихвал се добронамерено на всеки срещнат, докато го заболели бузите. Ала все още бил препълнен с доброта и копнеел да помогне на някой не дотам честит свой спътник по житейския друм, когато забелязал пред себе си това момиче, залитащо под тежестта на куфара.

Макар че инстинктът да му се притече на помощ бил непреодолим, той щял да му се опъне, ако момичето било хубаво. Чувството му на вярност към Мейвис било тъй силно, че бил станал пълен въздържател по отношение на хубавите момичета. Те били единствените, които не включил в благотворителните си операции. Спрямо тях, колкото и да преливал от добродетели, бил неизменно небрежен и суров. Нали разбирате — непроницаемо, хладно лице. Ледени, пронизващи очи. Нещо в него му подсказвало, че Мейвис би предпочела именно такова поведение.

Но това момиче пред него никак не било хубаво. Било направо грозно. Дори отблъскващо. Имало вид на секретарка на голям бизнесмен, избрана от съпругата му измежду хиляди кандидатки. Именно този факт го накарал да запокити всички колебания. Горкото момиче всеки момент щяло да рухне под тежестта на куфара и Фреди сякаш чул в ушите си гласа на Мейвис да шепне: „Хайде, какво чакаш!“

И той изприпкал като придворен мустанг.

— Извинете — казал, — мога ли да ви помогна?

Момичето го изгледало през очилата и решило, че или може да му има доверие, или не. Но така или иначе, му връчило куфара.

— А сега накъде? — заинтересувал се Фреди.

Момичето го осведомило, че живее на Шестдесет и девета улица, и Фреди го повел натам. Не след дълго стигнали висока каменна сграда, където то се числяло като наемателка на апартамент номер две на четвъртия етаж.

Вие, разбира се, ще кажете, че след като го доставил на местоназначението заедно с багажа, Фреди е трябвало да се сбогува сдържано и да продължи по пътя си. И нищо чудно да сте прави. Но вникнете във фактите. Апартаментът, както споменах, се намирал на четвъртия етаж. Асансьор нямало, така че трябвало да се катери дотам на собствените си копита. А денят бил зноен. Освен това куфарът се оказал натъпкан със стоманена ламарина или нещо подобно.