П. Удхаус - Съдба

— Точно това ви казвам.

— Друг апартамент?

— Друг апартамент.

Пауза.

— Знаете ли какво? — обадил се един от помощниците — много интелигентно и схватливо момче. — Разбили сме вратата на друг апартамент.

— Точно така — съгласил се третият. — Друг апартамент.

Фреди твърди, че се държали много прилично. Не си свалили бомбетата, продължили да си пушат пурите, но затова пък платили за разбитата врата. След малко джамборето се разтурило, а типът до последната минута ги уверявал, че това била първата му грешка за последните двайсет години.

Като се посмял заедно с Дженингс над този забавен епизод, Фреди скочил в едно такси и се запътил към Четирийсет и шеста улица, където трябвало да обядва със стария Бодшъм и Мейвис в „Риц-Карлтън“, а вече бил позакъснял. През целия път се подсмихвал под мустак при мисълта за страхотната история, която имал да разкаже. Бил убеден, че престижът му ужасно ще се издигне.

Защото, нали разбирате, единственият облак, засенчващ безподобната радост от годежа му с Мейвис Пийсмарч, бил фактът, че понякога в Нейно общество и в това на баща й имал чувството, че разговорът нещо куцал.

Фреди, както много добре знаете, е от онези симпатяги, които при подходящи условия са душата на компанията. Налейте му в гърлото няколко по-концентрирани аперитива, оставете го да сподели с вас последните свежи вицове и оттам нататък ще го слушате със зяпнала уста. Но лишен от тези вдъхновения, той често имал чувството, че в компанията на стария Бодшъм езикът му е вързан.

И тъй като на никой не му е приятно бъдещият тъст да гледа на него като на малоумен глухоням, Фреди възторжено предвкусвал фурора, който щял да произведе в качеството си на забавен и надарен разказвач.

На място да пукнел, ако тазсутрешната история не накара дъртия да се разхълца от смях и сълзи да се застичат по набръчканите бузи, особено предвид майсторския начин, по който щял да я поднесе.

Същото се отнасяло и за Мейвис.

— Страхотно! Невероятно! Ей, Ван Спрънт, да ти представя бъдещия си зет, Фредерик Уиджън. Ако знаеш колко е забавен! Накарай го да ти разкаже за детективите, дето разбили вратата на друг апартамент! Ще си умреш от смях! Ние всички много уважаваме Фредерик Уиджън.

И така нататък, нали ме разбирате? Искам да кажа, че знаете какво имам предвид.

За жалост бил лишен от възможността да им поднесе историята си по време на ордьоврите, тъй като старият Бодшъм бил окупирал твърдо думата на тема несправедливите атаки отляво срещу Камарата на лордовете. С поднасянето на котлетите и пюрето пък Мейвис взела да се оплаква от незадоволителната набожност на американците. Така че дългоочакваният шанс му се предоставил едва с поднасянето на кафето.

— Таквоз — започнал Фреди, като най-сетне успял да прикове върху себе си погледа на графа. — Една ужасно смешна история ми се случи тази сутрин. Ще си умрете от смях. Направо ще пукнете.

И като си запалил небрежно цигара, той се впуснал да описва преживелицата си.

Разказал всичко много добре. Както ми обясни, не можел да си спомни друг път да се е справял така успешно с един сюжет, така до капка да изцеди сока му. Сериозните, напрегнати лица на слушателите му само го вдъхновявали за още по-усърдно и остроумно пресъздаване на случката. Тяхната сдържаност много му допаднала. Разбрал, че си дават сметка — такава история не бива да се опорочава с вметнати тук-таме кикотения. Трябва да пестиш силите си за бурния смях на финала.

Ала внезапно — той не можа да си спомни точно в кой момент — в душата му се промъкнало странното усещане, че разказът му не се оценявал напълно по достойнство, както той се надявал. Сторило му се, че във въздуха определено витаело нещо неопределено, нещо такова… как му беше името? Нали познавате това усещане — когато се сблъсквате с неразбираща публика. Старият Бодшъм имал вид на умислена моруна, а в погледа на Мейвис нашият приятел доловил необясними отблясъци.

Когато най-сетне млъкнал, настъпила продължителна пауза. Мейвис гледала стария Бодшъм. Старият Бодшъм гледал Мейвис.

— Не ми стана много ясно, Фредерик — нарушила най-накрая мълчанието Мейвис. — Значи, твърдиш, че момичето ти е съвършено непознато?

— Ами да! — отвърнал Фреди.

— И си се запознал с него на улицата?

— Ами да — казал Фреди.

— О? — казала Мейвис.

— Дожаля ми за него — обяснил Фреди.

— О? — казала Мейвис.

— Сърцето ми се късаше, като го гледах как се мъчи.