П. Удхаус - Куково лято в Бландингс

— Тъкмо човекът, който ми трябва — каза Фреди. — Вече бях тръгнал да ви търся.

Тонът му беше самата сърдечност. Що се отнасяше до него, всичко случило се помежду им в лесничейския дом предната нощ бе простено и забравено.

— Говорете, другарю Трипуд — отвърна Смит. — И ако смея да предложа, нека бъде малко по-живо, защото бързам за другаде. Мъжки дела ме зоват.

— Елате насам. — Фреди го завлече в един отдалечен ъгъл на фоайето и понижи гласа си почти до шепот. — Такова… ще знаете, всичко е тип-топ.

— Отлично — рече Смит. — Великолепно. Това е страхотна новина. Кое именно е тип-топ?

— Току-що се видях с чичо Джо. Той ще изкиха парите, които ми беше обещал.

— Моите поздравления.

— Тъй че сега вече влизам в оня букмейкърски бизнес и правя състояние. И такова… нали помните онова, дето ви казах за госпожица Халидей?

— Какво беше?

— Ами че я обичам и тъй нататък.

— А, да.

— Значи гледайте сега, между нас да си остане — рече разпалено Фреди. — Оказа се, че от самото начало цялата беда била в това, че според нея аз не съм имал достатъчно пари, за да се оженя. Тя всъщност не го каза точно така, но нали знаете как е с жените — човек трябва да чете между редовете. Та значи сега вече няма пречки. Аз просто ще отида при нея и ще кажа: „Е, какво ще кажеш?“ и тъй нататък, нали се сещате?

Смит разсъди сериозно над тези съображения.

— Разбирам доводите ви, другарю Трипуд — рече той, — и съзирам в тях един-единствен недостатък.

— Какъв недостатък?

— Фактът, че госпожица Халидей ще се омъжи за мен. Челюстта на Достопочтения провисна. Бездруго изцъклените му очи щръкнаха навън като на скарида.

— Какво!

Смит го потупа съчувствено по рамото.

— Бъдете мъж, другарю Трипуд, и стиснете зъби. Такива неща се случват и на най-добрите измежду нас. Уверявам ви, някой ден ще сте благодарен, че е станало така. Минал през изкупителния пламък на могъщата любов, вие ще продължите по своя път като една по-извисена, пречистена личност… А сега за жалост ще трябва да ви оставя. Очаква ме важна среща. — Той го потупа още веднъж по рамото. — Ако случайно ви разяжда желание да участвате на сватбата в качеството на шафер, другарю Трипуд, мога честно да ви заявя, че бих ви предпочел пред всеки друг кандидат.

И като му отправи елегантен жест за сбогом, Смит се упъти към терасата да търси Ива.

© 1923 П. Г. Удхаус

© 1996 Лъчезар Бенатов, превод от английски

© 1996 Деян Кючуков, превод от английски

P. G. Wodehouse

Leave It to Psmith, 1923

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat

Издание:

ИК „Колибри“, София, 1996

Първо издание

Редактор Жечка Георгиева

Печатни коли 16. Издателски коли 13,44. Формат 84/108/32

Художествено оформление Момчил Колчев

Печат: ДП „Абагар“, В. Търново

ISBN 954–529–073–0

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9751]

Последна редакция: 2008-12-12 09:00:00

Сър Филип Сидни (1554–1586) — английски поет, учен и любим придворен на кралица Елизабет I, убит по време на военна експедиция във Фландрия. Според преданието, докато умирал, той отказал чаша вода и я подал на ранения до себе си, чиято нужда, казал Сидни, била по-голяма от неговата. — Б.ред.

Сър Уолтър Роли (15527–1618) — знаменита историческа личност от времето на кралица Елизабет I. Според Уолтър Скот, описал Роли в романа си „Кенилуърт“, той проснал пелерината си пред кралицата, за да не нагази тя в калта, а после по нейна воля я носил до второ нареждане. — Б.ред.

В „Макбет“ вещиците предричат на Макбет, че няма от какво да се бои, „додето Бърнамският лес не тръгне към Дънсинейн“. Прокобата се сбъдва, когато армията на неговите врагове се придвижва към замъка Дънсинейн, прикрита зад накършени клони. — Б.ред.

Библейски пророк. — Б.пр.

Луцифер в превод от латински означава „носещ светлина“ — Б.пр.

По време на унищожаването на Картаген в третата пуническа война (146 г.пр.Хр.) бъдещият велик римски военачалник Гай Марий още се е намирал в крехка детска възраст, така че язък за скъпото обучение на Смит — Б.пр.