Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

Замъкът Бландингс дремеше под лъчите на слънцето и над тучните му морави и каменни тераси трепкаше кротка мараня. Във въздуха се носеше приспивното жужене на насекоми. Беше онзи благодатен час на летния следобед между обяда и чая в пет часа, когато самата природа разкопчава жилетката си и опъва натежали нозе.

В сянката на лавровия храст край задния вход на този достолепен английски дом бе приседнал Бийч, икономът на сър Кларънс, девети граф Емсуърт и собственик на имението, и отпиваше от съдържанието на висока чаша, разлиствайки страниците на седмичник, третиращ проблемите на театралното изкуство. Вниманието на този достоен мъж тъкмо бе привлечено от овална фотография върху печатния лист, та може би около минута той кротко и съсредоточено я оглежда, попивайки с наслада и най-незначителната подробност. После със сочно и доволно подсмихване извади от джоба си малко ножче, изряза снимката и я скъта в дълбините на сакото си.

В този момент лавровият храст, до този момент мълчал като пукал, рече: „Пст!“

Икономът подрипна като два ужилени иконома и по налятото му тяло пробяга болезнен спазъм.

— Бийч! — продължи хрипливо храстът.

Сега вече нещо занаднича измежду листата му. Нищо чудно да се окажеше горска нимфа, ала икономът прояви скептицизъм в това отношение и както се оказа, напълно основателно. Недрата на храста разкриха пред взора му висок млад мъж със сламеноруса коса, в когото той с лекота разпозна господин Хюго Кармъди, секретаря на своя работодател, и с болезнено проскърцващ в коленете укор се изправи на крака. Сърцето му все още думкаше в ребрата, а си беше прехапал и езика.

— Стреснах ли те, Бийч?

— Извънмерно, сър.

— Извинявай. От друга страна, твърдят, че било полезно за черния дроб. Бийч, искаш ли да спечелиш една лира?

Суровото изражение на иконома се смекчи и в погледа му просветна нежност.

— Да, сър.

— Можеш ли да откриеш госпожица Милисънт насаме?

— Положително, сър.

— Тогава предай й тази бележка и внимавай да не те види никой. Особено — и тук искам да бъда пределно ясен, Бийч — лейди Констанс Кийбъл.

— Ще се погрижа незабавно, сър.

При което Бийч огря младежа с бащинска усмивка, а Хюго му се ухили в отговор. Между двамата цареше хармонично разбирателство. Икономът знаеше, че не бива да предава тайни бележки на племенницата на своя работодател, а Хюго пределно ясно си даваше сметка, че няма право да товари с подобно бреме съвестта на един честен човек.

— Може би не сте в течение, сър — произнесе икономът, скътал на топло греховните си пари, — че нейна милост лейди Констанс отпътува за Лондон с влака в три и половина?

От устните на Хюго се отрони измъчено стенание.

— Искаш да кажеш, че всички тия индиански хватки, това промъкване от храст на храст, без нито съчка да изпука под стъпките ми, са били за тоз, дето духа? — Той се изправи, отупвайки дрехите си. — Жалко, че чак сега го разбрах. Съсипах непоправимо един чудесен костюм, а и основателно се опасявам, че в гърба ми се е промъкнала жива твар, която се опитва да си свие там уютно гнездо. Но пък от друга страна, малко предпазливост никому не е навредила, нали така?

— Напълно вярно, сър.

Облекчен от факта, че се намира извън обсега на рентгеновото око на лелята на своята възлюбена, господин Кармъди стана по-разговорлив.

— Прекрасно време, Бийч.

— Да, сър.

— Знаеш ли, Бийч, странно нещо е животът. Човек никога не знае какво му готви утрешният ден: Ето ме тук, в Бландингс, доволен и щастлив, с преливащо от радост сърце. А ако трябва да бъда откровен с теб, когато за пръв път поставиха на дневния ми ред това пребиваване в замъка, сърцето ми натежа от скръб.

— Нима, сър?

— Да, и още как! Ако беше в течение на обстоятелствата, сам щеше да разбереш защо.

Всъщност Бийч бе прекрасно запознат с въпросните обстоятелства. Много малко неща, засягащи обитателите на замъка Бландингс, оставаха задълго скрити от него. Той знаеше, че допреди няколко седмици младият Кармъди и господин Роналд Фиш, племенникът на лорд Емсуърт, са били съсобственици на клуб-вариете „Пеперуда“, намиращо се недалеч от Бонд Стрийт, в самото сърце на лондонския нощен живот; че въпреки изгодното си разположение заведението се оказало финансов провал; че Роналд отпрашил да се възстановява в Биариц в компанията на майка си, лейди Джулия Фиш, докато Хюго, вследствие на категоричния отказ на Рони да се отправи за Биариц, преди да е намерил тих пристан и за своя приятел по несгода, пристигнал в Бландингс в качеството на личен секретар на лорд Емсуърт.