Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

Защото Галахад навремето бе играл изтъкната роля сред своите връстници по питейни заведения, където не една кръчмарка бе свеждала поглед пред галантните му закачки и откъдето в бурни нощи нерядко бе изхвърлян, по хиподруми, където букмейкърите го знаеха просто като „Гали“, и по сънени улици, из които често бе отеквал звънкият му глас. С една дума, мъж, който никога не е трябвало да се учи да пише и който, веднъж добил по злощастно стечение на обстоятелствата този дар, би следвало да бъде спрян с указ на Парламента от писане на спомени.

Тъй смяташе лейди Констанс, неговата сестра. Тъй смяташе сър Грегъри Парслоу-Парслоу, неговият съсед. Тъй смятаха и стълбовете на обществото от далечните графства Къмбърланд и Кент. Макар възгледите им да се разминаваха в множество други отношения, по този въпрос те всички бяха завидно единодушни.

— Той ме помоли да разбера дали Галахад не е вмъкнал нещо за него в книгата си.

— Попитай го още сега — посъветва я Милисънт. — Той тъкмо излезе от къщата и май се насочва към нас.

Лейди Констанс се извърна рязко в посоката, където сочеше показалецът на нейната племенница, и трепна. Видът на нейния брат бе достатъчен, за да я накара да трепне, а ако той заговореше и тя трябваше да го слуша, то трепването нерядко прерастваше в гърч. Неговите слова имаха свойството да я карат да се чувства като погълнала супена лъжица оцет.

— Винаги ме досмешава — продължи Милисънт — при мисълта какъв отчайващо лош избор са направили кръстниците на чичо Гали, когато са му измисляли име 1 1 Галахад — един от рицарите на Кръглата маса в легендите за крал Артур, образец за нравствена добродетел. — Б.пр. .

Тя изпитваше към своя приближаващ се роднина нежна търпимост — ако не и възхита, — с които младите същества от нейния пол, включително и тези с лица на херувими, са склонни да даряват всеки възрастен с по-бурно минало.

— И колко добре изглежда — отбеляза с много обич тя. — Направо не е за вярване, че човек, който си е поживял така добре, може да се радва на цветущо здраве. Където седнеш и станеш, все чуваш за мъже, водили безупречен живот и ритнали камбаната в разцвета на силите си, докато добрият стар чичо Гали изобщо не си е лягал, преди да навърши петдесет, а все още ходи по земята свеж и бодър като росна теменужка.

— Всички от нашето семейство се отличават със силен организъм — обади се лорд Емсуърт.

— И се обзалагам, че никой не го е използвал по-добре от чичо Гали — отвърна Милисънт.

Междувременно писателят прекоси енергично зелената площ и се присъедини към малката, но качествена компания около масата за чай. Както вече знаем от фотографията във вестника, той беше слаб, дребен, спретнат господин от типа, който човек неволно свързва с карирани сака, тесни панталони, бели бомбета, розови карамфили в петлицата и бинокъл за надбягвания, провесен над лявото бедро. Макар в момент да беше гологлав, по жилетка и с мастилено петно на върха на носа, свидетелстващо за мъките на литературния труд, той все пак изглеждаше не на мястото си извън хиподрума или нощния локал. Блестящите му очи бяха леко присвити, сякаш наблюдаваха как конете вземат завоя на трасето, а лъснатата му обувка като че ли търсеше да се опре на месинговата релса на бара. В залеза на един напълно пропилян живот Достопочтеният Галахад Трипуд, противно на елементарната логика, се намираше в прекрасна, дори неприлично прекрасна физическа форма. Как един човек, чийто черен дроб би трябвало отдавна да си е връчил оставката, можеше да изглежда по подобен начин, бе загадка за всичките му близки и роднини. Погледът му бе все тъй бистър, а тялото му преливаше от жизнени сили. И когато, крачейки весело през моравата, се спъна в шпаньола, ловкостта, с която запази равновесие, бе тъй грациозна, че от чашата уиски със сода, която държеше в ръка, не се проля нито капка. Той продължи да я носи пред себе си като славно бойно знаме, под което често се е сражавал и неизменно побеждавал. Ако не минаваше за всепризнато алкохолно леке върху гордия герб на своя древен род, той с немалък успех можеше да бъде взет за акробатичен член на въздържателско дружество.

След като размота шпаньола от глезените си и успокои наранените чувства на животното, позволявайки му да подуши уискито със сода, Достопочтеният Галахад извади от джобчето на жилетката си монокъл в черна рамка, тикна го в едното си око и огледа масата със зле прикрита погнуса.

— Чай?