Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

— Без съмнение сте изпитвали неохота да се разделите с Лондон, сър.

— Неохота не е думата. Ала сега, Бийч, ако щеш вярвай, Лондон е за мен последното място, където бих искал да се нахождам. Не казвам, че една топлокръвна вечер в околностите на Пикадили би навредила някому — опазил ме Бог. Но ако ще е за постоянно — нищо не може да се сравни с Бландингс. Какво място, Бийч!

— Да, сър.

— Бих могъл да го нарека райска градина.

— Щом желаете, сър.

— А сега, когато всеки момент ще ми цъфне и старият Рони, радостта, дето има една приказка, не ще знае предел.

— Нима се очаква пристигането на господин Роналд, сър?

— Още утре или вдругиден ще бъде тук. Тази сутрин получих писмо от него. Щях да забравя, изпраща ти поздрави и ме моли да ти предам, че можеш да заложиш и последната си риза на Бейби Боунс на надбягванията в Медбъри.

Икономът присви недоверчиво устни.

— Трудно ми е да го допусна, сър. Шансовете му са нищожни.

— Кранта и половина, ако питаш мен. Не бих рискувал и пени на него, само това ще ти кажа.

— И все пак господин Роналд обикновено е много надежден в преценките си. През дългите години, откакто ме съветва по тези въпроси, нито веднъж не съм съжалявал, задето съм го послушал. Още като невръстен младеж в Итън ме е удивлявал с точните си прогнози.

— Е, твоя работа — рече Хюго безразлично. — Какво изряза от вестника преди малко?

— Фотография на господин Галахад, сър. Имам малък албум, в който събирам различни материали, свързани с фамилията.

— Ако има нещо, от което да се нуждае такъв албум, то е описание на очевидец за това как лейди Констанс Кийбъл е паднала през прозореца и си е строшила врата.

Вроденото чувство за такт възпря Бийч да подкрепи словесно едно подобно виждане, но все пак от гърдите му се откъсна сподавена въздишка. Той самият нерядко бе изпитвал сходни чувства по отношение на стопанката на Бландингс.

— Бихте ли желали да погледнете изрезката, сър? Вътре има и кратък отзив за литературната му творба.

Повечето фотографии в седмичника, с който Бийч скъсяваше следобедните часове, бяха на титулувани дами, мъчещи се да изглеждат като танцьорки в бар, и на танцьорки в бар, мъчещи се да изглеждат като титулувани дами, но точно тази показваше бойките черти на дребен спретнат господин, наближаващ шейсетте. Под нея с едри тлъсти букви бе изписана една-единствена дума:

Нататък следваха няколко реда с по-дребен шрифт.

Достопочтеният Галахад Трипуд, брат на граф Емсуърт. Едно птиче ни каза, че Гали в момента се намира в замъка Бландингс в Шропшир, потомственото седалище на фамилията, и е дълбоко потопен в писането на своите спомени. Както би ви уверил всеки от старите му съратници, те вероятно ще са не по-малко горещи от времето навън, ако не дори повече.

Хюго огледа замислено късчето хартия и сетне го върна, за да бъде положено в архивите.

— Да — заключи той, — намирам, че е доста точно. Старецът не ще да е бил цвете за мирисане в отминалите дни на славния крал Едуард.

— Господин Галахад бе доста буен като младеж — съгласи се икономът с феодална гордост в гласа. Цялата прислуга споделяше мнението, че Галахад Трипуд е чест и слава за замъка Бландингс.

— Хрумвало ли ти е някога, Бийч, че когато тази книга види бял свят, ще се вдигне голяма пушилка?

— Често, сър.

— Е, лично аз с нетърпение очаквам да я разлистя. Впрочем исках да те попитам нещо. Разполагаш ли с информация относно някой си Бакстър?

— Господин Бакстър, сър? Навремето той беше частен секретар на негова светлост.

— И аз подразбрах нещо такова. Лейди Констанс ми спомена за него тази сутрин. Срещна ме, докато се разхождах на чист въздух, облечен в костюма си за езда, и не ми се видя никак щастлива от срещата. „По всичко личи, че се радвате на доста свободно време, господин Кармъди — ми каза. — Господин Бакстър — продължи и ме изгледа многозначително — никога не успяваше да се развлича с езда, докато беше секретар на лорд Емсуърт. Постоянно беше зает. Но пък от друга страна, господин Бакстър обичаше своята работа — добави, като се иззвери още по-многозначително насреща ми. — Той се отнасяше крайно прилежно към своите задължения. Боже, какъв съвестен човек беше пустият му господин Бакстър!“ Или нещо в тоя дух. Може и да греша, но го приех като злостен намек по свой адрес. Бих искал да знам защо, след като въпросният Бакстър е бил чак такова съкровище, са го изтървали?

Икономът се озърна предпазливо.