Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

— Как не беше тук господин Бакстър! — простена тя.

Лорд Емсуърт се сепна с такава мощ, че изтърва парчето кейк, което поднасяше към устата си, а пенснето отхвръкна от носа му.

— За какъв дявол ти е притрябвал този мерзък тип?

— Той щеше да намери начин да излезем от това ужасно положение. Толкова е находчив.

— Бакстър е малоумен идиот.

Лейди Констанс нададе остро възклицание на досада.

— Кларънс, нямаш равен на себе си, когато решиш да дразниш човека! Набиваш си нещо в главата и се придържаш към него, та ако ще целият свят да твърди обратното. Господин Бакстър беше най-надареният и способен мъж, когото съм срещала през живота си.

— Точно така, способен на какво ли не — отвърна разпалено лорд Емсуърт. — Способен да мята по теб саксии в мрака на нощта. Знаеш ли какво е да се събудиш в малките часове и да откриеш, че през прозореца на спалнята ти влитат свистящи грънци? И като погледнеш навън — Бакстър. Клечи проклетникът на терасата по жълта пижама и мята ли, мята, сякаш е някакъв катапулт. Надявам се вече да са го тикнали в лудницата, където му е мястото.

По лицето на лейди Констанс изби ярка руменина. Дори в предучилищните им години тя никога не бе изпитвала подобен бяс по отношение на главата на рода, както сега.

— И двамата отлично знаем, че имаше съвсем просто обяснение. Диамантената ми огърлица беше открадната и господин Бакстър подозирал, че крадецът я е скрил в някоя от саксиите. Отишъл да провери догадката си, останал заключен отвън и се опитал да привлече нечие внимание, като…

— Е, аз пък предпочитам да мисля, че просто си е бил побъркан, още повече, че и Галахад се придържа към същото становище в книгата си.

— В… Да не искаш да кажеш, че е писал и за това?

— Разбира се, че ще пише. Защо да пропилява такъв чудесен материал? И както споменах, становището, към което се придържа — а няма да отречеш, че той е прозорлив, уравновесен мъж, — е, че тоя Бакстър си е просто луд за връзване. А сега, ако не възразяваш, ще намина да хвърля още един поглед на Императрицата.

И той се упъти към кочината.

Известно време след неговото оттегляне край масата за чай цареше тишина. Милисънт бе отпуснала глава назад върху облегалката на стола си, а лейди Констанс седеше вдървено в своя. Откъм градината полъхна ветрец, носещ аромата на цветя, предвестявайки очаквания вечерен хлад.

— Защо толкова държиш да върнеш господин Бакстър в замъка, лельо Констанс? — попита Милисънт.

Лейди Констанс вече се бе отърсила от напрежението и отново бе добила обичайния си уверен, властен вид. Цялото й излъчване бе на жена, току-що открила решението на трудна задача.

— Намирам присъствието му тук за жизненоважно — рече тя.

— Но чичо Кларънс като че ли не е съгласен с теб.

— Чичо ти Кларънс винаги е бил сляп за своите интереси. За нищо на света не биваше да уволнява единствения секретар, който някога е успявал да сложи ред в делата му.

— Господин Кармъди не се ли справя?

— Ни най-малко. И аз няма да намеря покой, докато Бакстър не се върне на старото си място.

— Какво му е лошото на господин Кармъди?

— Той не е способен да свърши никаква работа. При това — добави лейди Констанс, разгръщайки полевата си артилерия — намирам, че прекарва твърде много време, като се влачи подир теб, скъпа моя. Изглежда е в плен на заблудата, че се намира в замъка Бландингс единствено с цел да търчи подире ти с изплезен език.

Милисънт намери обвинението за несправедливо и понечи да възрази, че Хюго и тя се срещат само от време на време и винаги тайно, но после й хрумна, че подобен довод може би няма да е съвсем благоразумен и вместо това се наведе да погали шпаньола. Един тънък наблюдател вероятно би забелязал известна отбранителност в поведението й. Тя приличаше на момиче, готвещо се за бой със своята леля.

— Намираш ли го за забавен събеседник? — запита лейди Констанс.

Милисънт се прозя.

— Кой, господин Кармъди ли? Не, не особено.

— Доста скучен младеж, бих казала.

— До смърт.

— Плосък.

— Като тепсия.

— И все пак миналия вторник отиде да яздиш с него.

— За предпочитане е, отколкото да яздя сама.

— И тенис играете заедно.

— А ти ще играеш ли тенис без партньор?

Лейди Констанс присви устни.

— Жалко, че Роналд го натрапи на чичо ти. А и Кларънс можеше само по вида му да прецени, че не го бива за нищо. — Тя млъкна за миг. — Хубаво е, че Роналд си идва, нали? — добави след малко.