Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

— Да.

— Няма да е зле да му отделиш известно внимание. Ако, разбира се — рече лейди Констанс с изражение, което близките й намираха за твърде неприятно в сравнение с някои от другите й изражения, — господин Кармъди няма нищо против понякога да общуваш и с други младежи.

Втренченият й поглед бе прикован в очите на нейната племенница. Но Милисънт още от шестнадесетия си рожден ден не се впечатляваше от втренчени погледи, а и беше убедена, че най-доброто средство за защита е нападението.

— Да не би да мислиш, че съм влюбена в господин Кармъди, лельо Констанс?

Лейди Констанс не бе привикнала на директния подход на по-младото поколение. Тя се изчерви.

— И през ум не ми е минавала подобна мисъл.

— Е, чудесно. Защото вече се боях, че е.

— Едно разумно момиче като теб веднага би осъзнало пълната несъстоятелност на брак с мъж в неговото положение. Той няма никакви доходи и почти никакви перспективи. А твоето собствено състояние, естествено, се намира под опеката на чичо ти, който за нищо на света не би го освободил, ако решиш да се омъжиш за неподходящ мъж.

— В такъв случай цяло щастие е, че не съм влюбена в него, нали?

— Действително, скъпа. Истински късмет.

Лейди Констанс замълча за миг, сетне отвори тема, до която често се бе докосвала и преди. Милисънт я предугади още по блясъка в очите й.

— А защо не се омъжиш за Роналд? Вие тъй си подхождате във всяко отношение. При това се разбирате чудесно още от деца.

— О, старият Рони е истински сладур.

— Леля ти Джулия също е много разочарована от вас двамата.

— Нека не го преживява толкова. Все рано или късно ще успее да се отърве от него.

Лейди Констанс стисна зъби.

— Въпросът не е до… Виж, скъпа, ако ми простиш за откровеността, струва ми се, че приемаш Роналд за нещо, което винаги ще ти е подръка. Боя се, че си останала с впечатлението, че ще те чака до безкрайност да вземеш най-сетне своето решение. Може би не осъзнаваш колко привлекателен мъж е той.

— Колкото повече време му дам да узрее, толкова по-възхитителен ще стане накрая.

В не тъй сюблимен миг лейди Констанс би скастрила по подобаващ начин подобна дързост, но сега предпочете да не отклонява усилията си.

— Той е от мъжете, по които момичетата се лепят като мухи на… мед. Всъщност тъкмо се канех да ти кажа, че тази сутрин получих писмо от леля ти Джулия. Пише, че по време на престоя си в Биариц са се запознали с очарователно американско момиче, някоя си госпожица Шунмейкър, чийто баща, както разбирам, навремето бил приятел на чичо ти Галахад. По всичко личи, че доста се е увлякла по Роналд, както и той по нея. Дори я съпроводил до Париж, където са се разделили.

— Колко непостоянни са мъжете! — въздъхна Милисънт.

— Тя искала да си напазарува там — рече остро лейди Констанс. — В този момент вероятно вече е в Лондон. Джулия я поканила да погостува в Бландингс и тя, естествено, приела. Нищо чудно още утре да я видим тук. И ако питаш мен, скъпа — продължи натъртено лейди Констанс, — преди да пристигне, ти би трябвало да се замислиш какви са истинските ти чувства към Роналд.

— Искаш да кажеш, че ако не внимавам в картинката, госпожица Дупенхакър може да ми отмъкне моя Рони?

Това не бе точно стилът, в който лейди Констанс би облякла мисълта си, но той предаваше основния й смисъл.

— Нещо такова.

Милисънт се изсмя. Нямаше съмнение, че кожата й отказва да настръхне от ужас пред една подобна перспектива.

— Мога само да й пожелая успех — рече тя. — Ще й стана дори шаферка, ако ме покани, и ще ръся на сватбата конфети и ориз, докато си изкълча китката. Нима не разбираш, лельо Констанс, че нямам ни най-малкото желание да се омъжвам за Рони? Ние сме чудесни приятелчета от деца и прочие, но той просто не е мъж за мен. Преди всичко е твърде нисък.

— Нисък?

— Че аз съм поне с десет сантиметра над него. Като тръгнем към олтара, хората ще решат, че съм извела малкото си братче на разходка.

Лейди Констанс несъмнено би реагирала подобаващо на тази забележка, но преди да успее да го стори, познатата ни вече процесия се зададе отново. Лакеят Джеймс носеше купа с плодове, лакеят Томас — кана сметана, а Бийч, както и преди, се придържаше към чисто декоративната си роля.

— Охо! — възкликна приветствено Милисънт, а шпаньолът, който обичаше всичко, имащо отношение към сметаната, закима в знак на одобрение.

— Е — рече лейди Констанс, отстъпвайки със съжаление бойното поле още щом шествието се оттегли, — щом не искаш да се омъжиш за Роналд, значи явно не искаш.