П. Удхаус: Човек на живота

С блажена усмивка, която не залезе от физиономията му през цялото представление, Спени нахълта в билярдната и прекъсна усамотението на господин Макикърн. Колкото и да се забавлява на дансинга, идва време когато един мъж остро се нуждае от една отмаряща цигара далеч от тълпата. Подобен зов откъм Душата беше получил и Спени в антракта след седмия танц. Билярдната му се стори изключително подходяща за свещенодействието. Тя не беше включена в списъка като стая за вземащи си дъх от бурните забавления, а беше достатъчно близо до балната зала, за да чуе началните тактове на танц №9.

Господин Макикърн беше доволен да го види. В суматохата около представлението той така и не успя да се добере до нито едно от лицата, с които най-много искаше да размени няколко думи. Беше безкрайно озадачен, когато след представлението не последва обявяването на годежа. Спени със сигурност щеше да го снабди с информация кога може да се очаква официалното уведомление.

Лорд Дрийвър се поколеба за момент, когато съзря единствения обитател на стаята. Той не беше особено петимен за разговор тет-а-тет с бащата на Моли точно в този момент, но успокоявайки се с мисълта, че не може да бъде винен за разочарованието на господин Макикърн, отново се върна в изходното си лъчезарно състояние и влезе с решителна крачка.

— Идвам да изпуша една цигарка — обясни той инвазията си. — Ще пропусна следващия танц.

— Влез, момчето ми, влез — подкани го ласкаво господин Макикърн. — Много исках да те видя.

Спени съжали, че е бил толкова решителен. Беше предположил, че неговият събеседник вече е чул новината за разсъхването на годежа. Но от приветливото му изражение личеше, че все още е в неведение относно горещите събития на вечерта.

Той седна и запали цигара, търсейки безвредна тема за разговор.

— Хареса ли ви шоуто? — попита той.

— Беше чудесно — отвърна господин Макикърн без да се впуща в критически анализи — Всъщност…

Спени изстена наум. Той не беше предвидил факта, че един решителен човек може да промени веднага темата на разговор с помощта само на тази единствена дума.

— Всъщност — премина без колебание на интересуващия го въпрос господин Макикърн — мислех, че сър Томас… не възнамеряваше ли чичо ти да обяви годежа?

— Ами, да, възнамеряваше — потвърди Спени.

— Може би ще го направи по време на танците?

— Ъ-ъ… всъщност не. Той въобще няма да го обявява. — Негова светлост загледа с изследователски интерес горящия връх на цигарата си. — Всъщност годежът е развален.

Възклицанието на събеседника му предизвика усилено пулсиране в графските слепоочия.

— Годежът е развален? — ревна насреща му ексвластелинът на нюйоркските улици.

Спени кимна.

— Знаете ли, госпожица Макикърн размисли — изложи той фактите — и дойде до заключението, че решението й не е най-доброто за нея.

Сега, когато картите бяха на масата, Негова светлост се почувства облекчен. Възможността господин Макикърн да се почувства като ударен с парен чук от вестта дори и не прощъпука през ума на Спени. Той беше един скромен млад човек и се досещаше, но не можеше да предположи изцяло каква огромна стойност има неговата титла за околните. Затова и не би могъл да разбере как може някой да се вайка заради това, че го губи като зет.

В неведение за урагана, бушуващ на крачка от него, той пушеше с просветлена физиономия, докато неочаквано Съвестта му не го сръчка възмутено, напомняйки му, че за един предполагаем влюбен, отхвърлен същата вечер, той демонстрира твърде малко емоции. След една бърза консултация той отхвърли категорично предложението на Съвестта да си заскубе косите от мъка. Израз на меланхолия под каквато и да било форма в този най-лудешки ден от цялата година, ден, в който Силите на мрака, представлявани еднолично от сър Томас бяха сразени, беше абсолютно изключен.

— Щеше да бъде грешка, ако се бяхме оженили — опита се да обясни Негова светлост. — Ние не си подхождаме. Искам да кажа, че в някои отношения аз имам доста трески за дялане, ако разбирате какво искам да кажа. Момиче като госпожица Макикърн не би могла да бъде щастлива с мен. На нея й трябва някой енергичен и способен младеж.

Това му се стори добро като предисловие — скромно, но не и унизително като самохарактеристика. И той се впусна необезпокояван, поради временната неспособност на събеседника си да изтръгне и звук от гласните си струни, в гъстите дебри на житейската философия, за да докаже тезата си.