П. Удхаус - Човек на живота

Сър Томас се съвзе.

— Защото смятах, че ти липсва нужната квалификация, момчето ми.

— Знам, знам! — замята се лорд Дрийвър като обсебен от зъл дух. — Знам, че ме мислиш за ужасен глупак. И ми е дошло до гуша от това. И винаги се опитваше да ме ожениш за пари! Ако не беше толкова разумно момиче, ти щеше да съсипеш живота и на госпожица Макикърн, и моя. Казах ти, че ми писна. Аз съм влюбен в най-прекрасното момиче в Англия и ако тя все още ме иска, ще се оженя за нея!

При тези думи ужасът, изписан на всеки сантиметър от фасадата на сър Томас, увеличи интензитета си. Въпреки пренебрежението, с което се отнасяше към настоящия носител на титлата като към празноглав младеж, той питаеше огромен респект към името на рода Дрийвър.

— Но, Спенсър — почти изви сър Томас, — помисли за положението си! Не можеш…

— Не мога ли! Стига тя да ме иска и по дяволите положението ми! Какво ми е на положението? Кати е дъщеря на генерал, ако толкова държиш да знаеш. А брат й беше заедно с мен в колежа. Ако имах поне едно пени, което да нарека свое, щях отдавна да съм й предложил женитба. Хич и не се грижи за моето положение.

Сър Томас само изгъргори в отговор.

— А сега ме изслушай — каза Негова светлост с неподозирана решителност в гласа. — Предлагам ти нещо много просто. Ако искаш да забравя за твоята гнусна измама с фалшивите диаманти, престани да се опъваш и започни да действаш. Ще ме уредиш към някое посолство като начало. Няма да е никак трудно. Има дузини от старите дружки на баща ми, които ще скачат като млади козички при възможността да ми дадат шанс да вляза в правия път. Знам, че в някои отношения не съм мозъчен гигант, но всъщност какво толкова се очаква от дипломатите в кариерата. Трябва само да можеш да носиш вечерни дрехи, все едно че си го правил цял живот и да бъдеш като пеперудка на дансинга, а аз удовлетворявам и двете условия. А после ще дадеш благословията си на Кати и на мен — ако тя ме поиска. Ето това е всичко, което ми хрумва в момента. Съгласен ли си?

— Това е изнудване — започна сър Томас.

Лорд Дрийвър натисна дръжката на вратата.

— Разбирам, че не е лесно да се решите на такава важна стъпка — реши да внесе успокоение и разум Джими. — И никак не ми се иска да се бъркам в семейни работи, но ако искате съвета ми, би било добре да приемете преди да е започнала стрелбата. Защото срещу вас няма да бъде насочена една безобидна лула, както сега. А що се отнася до мен, не се притеснявайте. Предлагам ви мълчанието си безплатно. Само ми дайте една хубава усмивка и устните ми ще са запечатани завинаги.

Сър Томас рязко се извърна към него.

— Колкото до вас… — викна той.

— Недей да обиждаш Пит — прекъсна го Негова светлост. — Той е дяволски добър момък. Искаше ми се да има повече като него. И той въобще не е имал намерение да краде проклетата огърлица. Само ако го беше послушал, когато се опитваше да ти обясни защо е тук, нямаше сега да газиш тая рядка кал. Връщаше я обратно. Знам всичко за тази история. Е, чакам отговора ти?

За момент сър Томас изглеждаше така все едно щеше да откаже. Но в този миг Негова светлост отвори вратата и той рухна.

— Ще го направя! — викна той — Ще го направя!

— Превъзходно — одобри мъдрото решение на чичо си лорд Дрийвър. — Ето това е сделка. Идваш ли, Пит? Ще ни викнат на сцената след половин минута.

— Като антидот срещу сценична треска — изкоментира Джими, докато двамата бързаха по коридора — малка дискусия като току-що завършилата е изключително препоръчителна. Бих се обзаложил, че сега си в страхотна форма и си готов на всичко.

— Чувствам се като двегодишен — потвърди Негова светлост ентусиазирано. — Забравих си всички реплики, но не ми пука.

Господин Макикърн пушеше в билярдната. Беше сам. До слуха му достигаха игривите тактове от някаква модна мелодия, както и тропот като при конно надбягване. Задължителната част от тазвечершните забавления беше приключила и след като околийското благородничество изпълни дълга си, проследявайки търпеливо представлението, сега плакнеше очи и уши в балната зала. Всички бяха доволни. Пиесата беше толкова успешна, колкото всеки аматьорски спектакъл. Звездата на суфльора изгря още от самото начало. Особено удоволствие на публиката доставиха продължителните му дуети със Спени. Джими като стар професионал, беше изиграл ролята си с много вдъхновение, но подобно на омразните надзиратели в драматизацията на „Чичо Томовата колиба“ беше спечелил слаби симпатии.