П. Удхаус - Човек на живота

— Живеем в невероятни времена.

— Не каза ли, че името на онзи твой приятел, актьорът, е Мифлин? — попита Негова светлост, но преди Джими да успее да потвърди, продължи, рязко сменяйки темата. — Велики боже! Какво е това? Някой идва!

Той се стрелна към завесата като заек. Тя все още леко се поклащаше, когато вратата се отвори и в стаята като мощен тайфун нахлу сър Томас Блънт.

За човек, чиито намерения спрямо диамантената огърлица и нейните собственици бяха така невинни, Джими се оказа в изключително компрометираща позиция. Дори при много по-благоприятни обстоятелства щеше да му бъде извънредно трудно да даде задоволително обяснение за присъствието си в стаята на сър Томас. Всъщност ситуацията беше такава, защото последното отчаяно действие на Негова светлост преди да потърси надеждно убежище беше да се освободи от диамантения компромат колкото се може по-бързо. Той я пусна на земята сякаш беше наниз не от скъпоценни камъни, а от горещи въглени. За втори път в продължение на десет минути бижуто се разстла по килима като бисерна роса и сър Томас стана свидетел на заключителния етап от предприетите от Джими спасителни действия. Гледката беше впечатляваща — Джими, облян в светлина, стои насред собствената му стая с полюшваща се огърлица в ръка.

Заслужилият рицар на британската корона замръзна на прага, а лицето без никакви корекции би могло да послужи за модел на маска, изобразяваща Смайване. Изпъкналите му очи бяха залепнали за просветващата в разноцветни багри огърлица. Джими можеше да види титаничните усилия, които сър Томас полагаше, за да намери подходящите думи, които да паснат на тази толкова нестандартна ситуация и дори му стана жал за стареца. Вълнения от този калибър бяха противопоказни за късоврат мъж като сър Томас.

Джими се опита да му помогне да започне разговора с едно любезно „Добър вечер“ и сър Томас беше на път да проговори. Но засега все още се препъваше в началното „Какво“.

— Какво… какво… какво — пелтечеше пряснопроизведеният аристократ.

— Преди време в Южна Дакота се запознах с мъж, който заекваше — намеси се загрижено Джими. — Имаше навика да дъвче кучешки бисквити, докато говори. И това се оказа идеален лек. Друг начин е да броиш до десет, докато измислиш какво да кажеш, а след това да го изскороговориш на един дъх.

— Ах ти мерзавец!

Джими внимателно постави огърлицата на тоалетната масичка. После се обърна към сър Томас с ръце в джобовете. Над главата му можеше да види слабото полюшване на диплите на завесата, галени сякаш от нежния полъх на летен ветрец. Очевидно драматизмът на ситуацията не беше убегнал и от вниманието на Хилдебрант Спенсър, дванайсти граф Дрийвър въпреки липсата на пряка видимост.

Съвсем наясно с него беше и Джими. Но той имаше готов план за отбрана. Знаеше, че е напълно безполезно да изложи пред своя домакин истинските факти по случая. У сър Томас се усещаше недостиг както на доверие в ближния така и на нормандска кръв.

От всичките му сценични превъплъщения, това щеше да се окаже най-трудното, но Джими вече беше влязъл в ролята. А най-куриозното на ситуацията беше това, че напълно се покриваше с Трето действие от „Скъпа, крадецът иде“, в което Артър Мифлин изигра така виртуозно вежливия касоразбивач.

Сега Джими имаше намерение да даде своя интерпретация на типажа. Артър Мифлин беше запалил цигара и беше започнал да пуща кръгчета дим и остроумни забележки. Цигарата щеше да бъде от огромна полза и на Джими, но той реши да даде най-доброто от себе си без помощни средства.

— Значи това си ти? — възвърнал говорните си умения ревна насреща му сър Томас.

— Кой знае!

— Крадец! Долен крадец!

— Хайде пък сега и долен — протестира Джими. — Защо трябва да ме обиждате само защото не ме познавате? Откъде да знаете дали в Америка не съм някоя от големите акули? Може да съм Уили Бостънеца или Сакраменто Сам? Нека да се придържаме към рамките на благоприличието в предстоящия дебат.

— Аз те подозирах. Заподозрях те от момента, в който разбрах, че този идиот, моят племенник, е довлякъл в къщата човек, с който се познава от няколко часа. Ето какъв си бил! Крадец, който…

— Лично аз не възразявам срещу обръщението — прекъсна го Джими, — но ви съветвам, ако някога попаднете сред касоразбивачи да не ги наричане крадци. Те са изключително чувствителни хора. Разбирате ли, между двата клона на занаята съществува огромна пропаст, както и непримирими кастови предразсъдъци. Представете си, че сте играещ ръководител на театрална трупа. Как ще реагирате, ако ви нарекат прост статист? Сега разбирате ли разликата? Ще нараните чувствата им. Един обикновен крадец в случай подобен на този сигурно би употребил насилие, а насилието, с изключение на извънредните обстоятелства — аз се надявам сегашните да не са такива — противоречи на кодекса на касоразбивачите. От друга страна, сър Томас, принуден съм да добавя, че сте под моя прицел.