П. Удхаус - Бил Завоевателя

Последва тишина.

— Бил — каза господин Парадийн съкрушено, — връщам назад всяка дума, която може да съм казал в момент на раздразнение срещу роднините си. Те са противна пасмина, но ти възстановяваш равновесието! Отсега нататък — той се изправи — няма да правя и крачка без теб!

— Опасявам се, че ще ви се наложи обаче, ако държите да тръгнете сега. Обещах на съпругата си да се видим тук. Очаквам я всеки миг. Защо не останете да си поприказвате?

Господин Парадийн поклати глава.

— Друг път. Предай й поздравите ми, но сега не мога да остана. Отивам в Холи хаус — той размаха бойко бастуна си, — за да си поговоря с Хорас. Станах за смях във всяко отношение, но поне тази работа ще доведа докрай. Аз я започнах, аз ще я довърша. Ще направя достоен човек от Хорас, дори ако трябва да го пребивам всеки ден до края на живота си. Ще го изпратя в добро училище и ще наема десет учители с рязани пушки да го пазят в неделите. Докато порасне, отличниците в неделното училище ще изглеждат като бандити от Дивия запад пред нашия Хорас. Довиждане, Бил, момчето ми. Ела да обядваш с мен в клуб „Антиквар“ тия дни. Ти си просто невероятен!

— Забравихте си книгите, чичо.

Господин Парадийн се върна от вратата.

— Да, определено ми трябва сестра. Ако чуеш за някоя добра, непременно я прати да ми се обади.

Флик пристигна след няколко минути и завари съпруга си усмихнат унесено. Разговорът с чичо Парадийн бе подействал на Бил като силна доза етер. Женското присъствие го върна към света.

— Е? — попита Флик нетърпеливо.

Бил отново се усмихна.

— Всичко е наред, скъпа. Нещата се нареждат прекрасно. Чичо Кули ми обеща богатство и ме обяви за най-прекрасния човек на земята!

— Но ти си си такъв — потвърди Флик.

— Чудя се обаче… Знам, че съм невероятен късметлия — достатъчно е да те погледна, за да го разбера, но… Премислих всичко и не открих нито едно нещо, което да съм извършил сам. Ти първа надуши нещо нередно у Слингсби. Джъдсън ме свърза с Прудънс Страйкър, а тя ми разкри измамите му. Хорас избра точно момента, когато се криех в градината, за да хвърли през прозореца книгите. И Джъдсън отстрани Родерик тъкмо навреме, за да предотврати…

Флик разроши нежно косата му.

— Това не ме тревожи, съкровище — успокои го тя. — Не знаеш ли, че най-сигурният знак за величие е, когато пълчища хора работят за теб? Виж Пирпонт Морган, Хенри Форд и другите като тях. Те не вършат нищо сами. Просто си седят и оставят другите да работят за тях. Точно това показва колко велики мъже са.

— Май има нещо такова — каза Бил с благодарност в гласа. — Да, има нещо такова.

Притегли я към себе си.

Седнал на едно високо столче с око на ключалката, Хенри тихо въздъхна. Той беше нежна душа.

© 1912 П. Г. Удхаус

© 2000 Силвия Ангелова, превод от английски

P. G. Wodehouse

Bill the Conqueror, 1912

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

КК „Труд“, 2000

Редактор Красимир Мирчев

Художник Виктор Паунов

Технически редактор Стефка Иванова

Коректор Димана Илиева

ISBN 954-528-165-0

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10276]

Последна редакция: 2009-01-30 12:47:43