П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Засечка, и още как! Снощи отвлякох младоженеца!

Джъдсън се наведе и погали териера, който се бе овесил на крака му.

— Отвлякъл си го? — хлъцна Бил. Изявлението на Джъдсън беше достатъчно ясно и недвусмислено и въпреки това той недоумяваше, сякаш бе криптограма. — Отвлякъл си го!

Джъдсън отклони вниманието си от Боб.

— Е, не точно че го отвлякох. Отидох при него, поставих му въпроса ребром, по мъжки, и се оказа, че той иска да бъде отвлечен. Това улесни нещата.

— Нищо не разбирам!

— Какво не разбираш, Били? — попита Джъдсън търпеливо.

Премигна болезнено към един минаващ камион, чийто грохот се заби в мозъка му.

— Ходил си при Пайк?

— Да — камионът отмина и Джъдсън се почувства малко по-добре. — След като ми каза, че Флик ще се омъжва за него, веднага реших да предприема крути мерки. Казах си, че ще отида и ще го заплаша със страшни наказания, ако не изчезне незабавно. Ето така човек прави грешки. Пайк се оказа страхотен човек, приятел и отличен домакин. Но това го разбрах едва по-късно. Нямаше го, когато пристигнах, така че убедих прислужника да ме пусне вътре, седнах и зачаках. Прислужникът, извънредно способен мъж, ме попита дали искам да пийна нещо. Казах да и бях на третото, когато пиленцето кацна — Джъдсън отново замълча с изтерзан вид, този път заради Боб, който внезапно залая по някаква кола. — Отначало Пайк силно се натъжи, като ме видя, но после се поуспокои и аз минах на въпроса. Казах му го кратко и ясно. Обясних му, че никак не обичам неприятностите, но ако не се изпари мигновено, ще последва най-лошото. И да видиш, Били, излезе, че и той това искал. Изобщо не желаел да се жени за Флик. Открай време си бил влюбен в друга жена, бивша стенографка или нещо такова, от „Пайк уикли“. Разказа ми за чувствата си. Ей Богу, съвсем го е закъсал.

— Това трябва да е жената, с която го срещнах в парка Батърси — сети се Бил.

— Сигурно е била тя. Ако си го срещнал с момиче в Батърси, трябва да е била тя, защото ми каза, че от месеци се срещали тайно. Щял отдавна да избяга с нея, но го било страх от баща му. Баща му май е оня тъпанар, дето те гонеше с колата?

— Да, сър Джордж Пайк. Вуйчото на Флик.

— Старият явно го е хипнотизирал. Аз го убеждавах, той наливаше и по някое време взехме да си прекарваме нелошо. С всяка глътка идваше на моя акъл. Вече се отказах от тия неща, но колкото и да е лошо за здравето, няма съмнение какво може да стори чашка алкохол за душата. Към един часа Родерик вече крачеше напред-назад из стаята и обясняваше как още сега щял да се обади на дъртия и да му каже къде да се завре. „Няма нужда — викам му. — Просто вземи да изчезнеш.“ „Ще изчезна, я! Ама наистина ли?“ — пита ме. „Изчезваш и толкоз!“ — викам му. А той взе да се тръшка: „Отдавна трябваше да го направя!“ „По-добре късно, отколкото никога“ — викам. Оказа се, че финансово Родерик бил много добре. Преди известно време, за да излъже данъчните, старият Пайк прехвърлил огромна сума на синчето си с уговорката Роди после да му я възстанови. „Бъди мъж! — викам му. — Вземай парите, бий им една телеграма и заминавай в чужбина!“ Той се разрева, стисна ми ръката и ме обяви за гений на епохата. При което, искам да отбележиш, не бе далеч от истината, защото, ако някой някога му е давал добър съвет, това бях аз. Та Роди каза, че мечата на живота му била да отиде в Италия и да пише поезия. Какво ще кажеш, пита ме, във Флоренция или в Неапол? После щял да пише на неговата изгора да отиде при него и да се оженят, и да си пишат поезия, и да ядат спагети, и да живеят щастливо, докато смъртта ги раздели. Отвърнах му, че от този по-добър план няма. Съвършен е. С две думи, хвана влака за Дувър в девет часа сутринта.

Известно време Бил не бе в състояние да промълви дума и мълком стисна ръката на Джъдсън. Вярата му в една велика сила, управляваща тоя поне привидно хаотичен свят, бе възстановена. Светът беше чудесен и така добре ръководен, че дори Джъдсън бе намерил своето приложение.

— Стигаме до най-важното — обади се пак Джъдсън. — Както ти казах, ние с Роди добре си изкарахме нощес и след като поспах на дивана, излязох от апартамента му към девет часа. Имах да убия няколко часа, преди да дойда и да те намеря тук, и си мислех дали да не седна в парка, когато случайно минах край една сграда, пълна с хора, и си помислих, че като ще е за седене, мога и там да седна. Налагаше ми се бързо да се наместя някъде, нали разбираш.

Една голяма кола спря до тротоара. Бил отстъпи назад, за да осуети намерението на Боб да се хвърли под колелата й.