П. Удхаус - Бил Завоевателя

— И да пукна, Били — продължи Джъдсън, — излезе, че съм попаднал на лекция на някакво въздържателно дружество. Страшен майтап, но просто нямах сили да мръдна. А то излезе най-хубавото нещо, което ми се е случвало през живота, Били! Аз съм вече друг човек. Никакъв алкохол отсега нататък! Край! Завинаги! Честно ти казвам, досега изобщо не знаех какви поражения причинявал. Отвътре ставаш като изсъхнал лист, представяш ли си! Винаги съм си мислел, че алкохолът е полезен лек, знаеш ме. Но когато оня показа там цветна картина на черния дроб…

Бил гледаше зад него с изскачащи от орбитите очи. Мъж на средна възраст в редингот и благ вид излизаше от църквата, под ръка с него вървеше млада жена в сватбена рокля. Двамата прекосиха тротоара и влязоха в колата. — … И после взе едни червеи — продължаваше Джъдсън, — пусна ги в чаша с алкохол и ако щеш вярвай, Били, стана нещо потресаващо. Отначало си бяха съвсем добре, шаваха си… като майтапчии, които се канят да изпият по едно за сметка на заведението, но после… Когато оная гадост им стигна до гърлото…

Той спря. Слушателят му го беше изоставил. Най-сетне излезе от унеса си. Колата вече тръгваше, когато той се хвърли напред, отвори вратата и без да каже дума, скочи вътре. На другия край на каишката териерът Боб с кратък вопъл направи същото по въздуха като хвърчило.

— Флик! — задави се Бил.

Известно време други думи не последваха. Общо взето, това се дължеше на поведението на териера. На Боб му трябваха няколко секунди, за да оцени обстановката. При първо подушване тази сватбена рокля имаше странна и измамна миризма. Но след като я опозна, се зае да изобрази как шест териера наведнъж се возят в кола. Скачаше и ближеше Флик по лицето, дърпаше се, риташе Бил по окото, пак скачаше и събаряше шапката на господин Хамънд, отново се хвърляше задъхан към Флик. Движенията му бяха като в старите прескачащи филми и под напора на чувствата, към който се добавяше и изненадата от нахълтването на Бил, разговорът не потръгна веднага.

Накрая господин Хамънд, успял да запази спокойствие при цялата дандания, взе шапката си от ъгъла, където Боб я беше търкулил, и заговори меко на Бил:

— Ако се нуждаете от такси, сър, сигурно ще намерите надолу по улицата.

— Флик — опита пак Бил, като нави каишката на ръката си и дръпна здраво, — получих писмото ти, но разбрах. Всичко разбрах. Знам, че трябва да е било диктувано от оная твоя проклета леля…

— Тя е моя съпруга — отбеляза господин Хамънд. — И ако не е много грубо да попитам, кой, за Бога, сте вие?

Един уплашен глас се обади от ъгъла:

— Това е Бил Уест, вуйчо.

Последва пауза.

— Флик — продължи Бил, — говорех ти за писмото. Разбирам напълно защо си го написала.

— Видя ли ме? — ококори се Флик насреща му.

— Да те видя?

— „При Марио“?

Май почваше да му се вие свят.

— Да те видя в „При Марио“? Какво искаш да кажеш?

— Нали каза, че разбираш… Аз… — Флик протегна ръце към него: — Не ме интересува. Видях те с онази жена, но не ме интересува. Отведи ме, Бил. Искам да ме вземеш!

Бил хвана механично ръцете й:

— Видяла си ме?! Небеса! — възкликна той. — Нали не говориш за неделя вечерта!

— Да, но не ме интересува! Искам само да ме отведеш оттук!

Бил натика каишката в ръцете на господин Хамънд:

— Бихте ли подържали за момент? — каза той, сграбчи отново ръцете й и я придърпа към себе си, нехаещ за любопитния поглед на господин Хамънд, който тъкмо постави пак съборените си от Боб очила и го разглеждаше, сякаш беше особено рядко първо издание.

— Флики, любима моя, Флики! — извика Бил. — Сега ще ти обясня. Наложи се да вечерям с тази ужасна жена. Направо ми се гадеше, но трябваше. Тя знаеше всичко за Слингсби, а Джъдсън ми беше уредил среща с нея, за да ми разкаже. И тя ми разказа! Боже! Всичко ми разказа! Видях Слингсби на другия ден, обясних му, че съм наясно как е мамил чичо от години, и той си замина. А щом кажа на чичо, всичко ще се нареди. Той със сигурност ще ми даде работа и ще можем веднага да се оженим.

Господин Хамънд се изкашля учтиво.

— Вие възнамерявате да се ожените за племенницата ми? — попита той заинтригуван.

— Да, да, да! — Бил отново се обърна към Флик. — Да тръгваме, Флики! Родерик избяга, щял да се жени за някаква стенографка.

— Тъй, тъй! — обади се господин Хамънд. — Знаете ли, много приличате на един младеж, който една вечер преди няколко месеца се отби в Холи хаус и накара племенника ми Родерик да направи шестнайсет обиколки на градината. Случайно да сте същият човек?