П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Съвсем същият.

— Значи вие сте отговорен за падането на зет ми, многоуважаемия сър Джордж Пайк, в езерото?

— Само аз и никой друг.

Господин Хамънд стисна топло ръката му.

— Вземи го, Флики — каза той, — не бих могъл да ти пожелая по-добър съпруг! Мъжът, който те е спасил от удавяне…, чийто образ си пазила в сърцето си през всички тези години!… — той се наведе над тръбата и каза на шофьора: — Йейтс, да знаеш някоя община с добра сватбена зала? — после се обърна към Бил и Флик: — Каза, че не знае.

— Има една на Бомонт стрийт! — извика Бил ентусиазирано.

— Йейтс, карай на Бомонт стрийт!

— О, вуйчо! — Флик бе останала без дъх.

— Мисля, че след церемонията ще е най-разумно да се прибереш вкъщи, Флик, макар и за ден-два. Иначе ще ми е трудно да обясня отсъствието ти. По-късно атмосферата ще се разведри — той отново взе тръбата: — Йейтс, спри на първата бакалница, която видиш. Искам да купя ориз.

Топло слънце грееше над Сейнт Мери екс. Господин Парадийн слезе от таксито пред прага на своя лондонски клон и се заизкачва равнодушно към третия етаж. Скърбящата за децата си Ниоба не е изглеждала по-покъртително от него, скърбящия за загадъчно изчезналите безценни бисери от колекцията му. Загадката на това изчезване тегнеше като камък на душата му. Когато всички се завърнаха от театъра, последван от късна вечеря, нямаше никакви следи от взлом. Но книгите липсваха. Оттогава господин Парадийн бе изпаднал във вцепенение. Дори спешната телеграма, с която Бил го бе помолил да дойде следобеда в канцеларията, не му направи никакво впечатление.

— Тук ли е господин Уест? — попита той мрачно.

Хенри пристъпи със сияйна усмивка напред — любезен и чевръст в присъствието на шефа. Така напредват младежите в деловия свят.

— Заповядайте, сър.

Бил вдигна поглед при отварянето на вратата. Беше седнал на стола на Слингсби, но стана с любезност и бързина, които дори Хенри не можеше да докара.

— Здравейте, чичо — поздрави той.

Господин Парадийн изсумтя. Беше в свирепо настроение и реши, че Бил е съвсем подходящ за плячка. Не ставаше дума за стълкновение, просто се канеше да стъпче племенника си. За какво — още не знаеше, но и това щеше да дойде.

— Къде е Слингсби? — изръмжа той, след като Хенри, изпълнил дълга си, напусна деликатно стаята и затвори вратата.

— Слингсби си отиде — отвърна Бил.

— Отишъл си! Толкова рано? Къде?

— В Америка.

— В Америка!

Бил се наведе напред и потупа чичо си по рамото.

— Не ме тупай! — изрева господин Парадийн. — Какво, по дяволите, си взел да ме тупаш!

— Слингсби — започна Бил, без ни най-малко да се стресне — беше крадец и мошеник. Подозирах го от самото начало, но вие настоявахте, че е съвършен.

— Слингсби мошеник? Какви глупости говориш?

Изражението му видимо се променяше, докато слушаше разказа на Бил. Гневът му се пръсна като мъгла. Няколко минути остана да тъне в мълчание, после дълбоко въздъхна.

— Трябва ми сестра — промърмори той унило. — Медицинска сестра. Някой трябва да се грижи за мен.

Бил грейна срещу него:

— На вас, чичо, ви трябва някой като мен — да се грижи за делата ви.

— Искаш ли да влезеш в бизнеса, Бил? — попита чичото патетично.

— Готов съм веднага да започна да се уча.

— Добре тогава. Каква заплата искаш?

— Колкото вие ми определите, чичо, само да бъде достатъчно за двама. Имам и жена да издържам.

Господин Парадийн премига.

— Жена?!

— Да, мисля, че я познавате, племенницата на вашия приятел Синклер.

— Какво! Кога стана?

— Все още е тайна, но може би вие ще успеете да съобщите на леля й. Оженихме се вчера.

— Вчера!

— Да.

— Но тя вчера щеше да се омъжва за друг…

— Така беше. Но се срещнахме, поговорихме си и се оженихме. Ние, чичо, младите бизнесмени, действаме бързо. Времето е пари — той се наведе зад бюрото. — Между другото, мисля, че тези книги са ваши.

Господин Парадийн погледна към пакета и за няколко минути остана със зяпнала уста. После изумено взе да върти глава от съкровището си към Бил:

— Къде… къде… къде ги намери?

— О, просто се натъкнах на осиновения ви син Хорас, докато ги хвърляше през прозореца на някакъв бандит в градината на Холи хаус. Тук, там и навсякъде съм аз! Не исках да ви го казвам, чичо, но момчето е член на банда. Явно са го внедрили с идеята да ви обере…

Господин Парадийн въздъхна тежко.

— Сестра! — извика той. — Сестра!