П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Зная, че вие сте „Хигинс и Бенет“!

— „Хигинс и Бенет“? — измърмори объркано господин Слингсби. — „Хигинс и Бенет“?

Бил не можа да изтърпи този елементарен опит за шикалкавене.

— Да, „Хигинс и Бенет“ — повтори той. — Загадъчната фирма, която изкупва цялата целулоза от чичо Кули на най-ниски цени. Много прост и находчив номер! Приемате поста на лондонски представител на чичо Кули, регистрирате фирма под чуждо име, продавате всичко на себе си и после го препродавате на други фирми с много добра печалба. Не се учудвам, че можете да си позволите да поставите „Кажи го на баща ми“!

— „Кажи го на тате“! Много по-добро като заглавие — поправи го господин Слингсби.

— Нали значи същото!? — отсече Бил.

— О, има разлика — настоя господин Слингсби. — Няма да повярвате колко добри постановки пропадат заради лошо заглавие. Сам ще се убедите, ако се замислите за миг. „Кажи го на тате“! Само се изплъзва от устата. И на афиша стои чудесно. А пък…

— Не съм дошъл, за да обсъждам заглавия на пиеси — прекъсна го Бил. — Интересува ме какво мислите да сторите по въпроса?

Черните вежди на господин Слингсби се повдигнаха:

— Да сторя по въпроса? — премига невярващо той. — Драги мой, какво може да бъде сторено по въпроса? Винаги е съществувала възможността някой ден всичко да излезе наяве и, както разбирам, това вече е станало. Разбира се, засега не разполагате с нищо, което дори отдалеч да прилича на доказателство, но за нещастие това няма никакво значение. Щом сте надушили нещо, едва ли ще е трудно и доказателства да намерите. Трябва да изчезвам. Това е. Какво друго?

Бил все по-определено бе завладян от мъчителното усещане, че разговорът не върви както трябва. Дори в момента на неговия триумф личността на Слингсби се оказа прекалено силна за него. Почувства се почти толкова притеснен, колкото и на онзи обяд в „При Марио“. Уж бе скочил като лъв, а не се получаваше. Дори не си направи труда да тресне с юмрук по бюрото.

— Да изчезвате? — каза той с глас, който трябваше да звучи строго и убедително. Прозвуча му като извинително блеене. — А ако накарам да ви арестуват?

Слингсби го погледна болезнено невярващо. На лицето му се изписа: „Ама че тъпотия, какви са тия дрънканици!“

— Да ме арестуват! — възкликна той. — Вие не сте добре! Нали не мислите, че чичо ви ще ви благодари, ако го направите за посмешище с разгласяването на тази история? Той ще е най-доволен, ако приключим въпроса възможно най-тихо и бързо.

Погледна Бил, сякаш очакваше той да му се извини. И непреодолимият му магнетизъм за малко да го постигне. Слингсби започна краткия си разказ:

— Никога не се захващайте с нещо подобно — с известна горчивина предупреди той, — ако не сте наясно, че контролът над него може неусетно да ви се изплъзне. — Бил едва не изрази съгласие. — Имах благоразумието да направя всички приготовления още преди време. Парите ми са вложени в южноамерикански ценни книжа и възнамерявам да се кача на първия кораб за Буенос Айрес — той направи пауза. — Не — продължи след малко: — Най-напред ще се отбия в Ню Йорк, за да уредя постановката на „Кажи го на тате“. Кажете ми — изостави той тривиалния въпрос за престъплението си, — вие сте живели там известно време: кой е според вас най-подходящият човек, за да постави една приятна, изчистена комедия с един-единствен декор за всичките три действия? Не се нуждая от финансиране. Пиесата сама се грижи за себе си. Имам нужда единствено от някой честен човек.

Напълно сломен, Бил опита бърза контраатака:

— Какво общо можете да имате вие с един честен човек!

Не беше лесно да освободиш господин Слингсби от собствената му гениалност.

— Да не го превръщаме в личен въпрос — кротко скастри той Бил. — Няма смисъл от прояви на враждебност. Основания за оплакване имам аз. Вие проваляте един от най-чудесните малки приходи, които човек, като мен може да си докара. За щастие, струва ми се, че ще мина и без него. Искам само едно до края на живота си, „Кажи го на тате“. Нямате основание да бъдете груб. Самият вие се справихте нелошо. Старият Парадийн трябва да прояви щедрост към вас, когато научи. Освен това получихте един много ценен урок, който ще ви е от полза в бъдеще. Никога — каза господин Слингсби и за малко да сложи ръката си върху рамото на Бил, който се дръпна рязко, — никога не доверявайте деловите си тайни! На никого! Особено внимавайте, когато се опитвате да смаете някоя жена с блестящия си ум. Най-добре изобщо избягвайте дамите. Много са коварни. Не вярвайте на откровенията им… Как ви се стори Прудънс? — запита игриво.