П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Пълни тъпотии — отегчено каза Бил.

— Е, не е ли вълнуващо? — почуди се щастливецът иззад кафеника. Преливащото му сърце бе отворено за всички.

— Никак даже!

— О! — Джъдсън се върна към литературните си изследвания. — „Ще победи ли госпожица Бауър мъжете плувци“ — продължи той, обърнал на спортната страница. — „На шестдневните плувни състезания госпожица Бауър подобри четири световни рекорда и два…“

— Е, и?

Джъдсън прелисти нататък.

— Чуй това: Момиче се опитва да хване такси, а шофьорът казва: „Аз съм сгоден.“ „Чудесно — отвръща му тя. — Пожелавам ви да бъдете много, много щастлив“… Джъдсън го погледна, но лицето на Бил остана безизразно. Накрая го попита угрижен:

— Какво ти става бе, човек?

— Нищо.

— Не е нищо. Все си оклюмал. Напоследък си като дъждовен неделен ден в Питсбърг. Да не си болен?

— Не съм.

— Как да не си? Направо проявяваш всички симптоми. Изнервен си, не можеш място да си намериш, да не говорим, че не си се усмихвал от шест седмици. Слушай, Били, все повече се убеждавам, че трябва да се снабдим с малко бренди или нещо друго за цяр в случай на нужда.

— О, не се и съмнявам, че си убеден в това!

— Много хора са били връщани от гроба с глътка бренди в подходящ момент. Има стотици такива случаи. Изтръгнати от лапите на смъртта. Ще го държим в килера, никакво място не заема…

По лицето на съквартиранта си разбра, че всяка надежда е напразна.

— Е, аз само за твое добро.

Втората порция бекон пристигна и той се нахвърли докачен върху нея. Накрая се оттегли във всекидневната, а Бил си освободи място на масата и седна да пише.

Бил пишеше на Алис Коукър всеки вторник и петък. Днес беше петък и той съответно се захвана с любовното послание. Би могло да се очаква, че целият ще сияе трепетно. Ала очите му оставаха празни и тъжни и след като написа десетина думи, спря и загриза ядно писалката.

Процесът на писане нерядко е бавен и мъчителен, но има един случай, когато пишещият може без всякакво усилие да излее на листа напиращите в него златни словосъчетания, и това е съставянето на писмо до любимата. Все по-мъчното запълване на страниците започваше да гнети духа на Бил. Колкото и богохулна да бе мисълта, че писмата до Алис започваха да се превръщат в досада, честността го задължаваше да признае, че основният мотив да пропъди Джъдсън от стаята бе желанието колкото може по-бързо да свали от себе си това задължение.

Той прекара пръсти през косата си. Нямаше смисъл. Думите не идваха и не идваха.

Най-странното бе, че в началото на лондонския престой се справяше с абсолютна лекота. Писалката сама бягаше по листа. Трепетните нежни фрази сами се явяваха в главата му и той едва успяваше да ги следва. Изречения, с които някой романист би спечелил хиляди, сякаш от само себе си лягаха на листа. А сега главата му беше празна.

Стана и отиде във всекидневната. Само едно можеше още да го вдъхнови — дванайсетте снимки на Алис, които се усмихваха с такова царствено великолепие от камината и от още няколко места. Бил се вторачи в третата отляво и зачака да почувства някакъв порив, когато от дълбините на фотьойла един печален глас изрече името му.

— Били.

Бил се обърна рязко.

— Какво има пак? — сопна се той.

Разбира се, не беше прав да се сопва така на верния си приятел и все пак острият му тон не беше съвсем без основание. Джъдсън се кокореше насреща му с доста озадачаващо изражение на прискърбие и цинизъм. Дори в нормално състояние Джъдсън беше труднопоносим, а с тази странна муцуна направо не се изтрайваше.

— Какво си ме зяпнал? — повиши тон Бил.

Джъдсън не отговори. Стана мълчаливо, отиде до Бил и го потупа по рамото. След това взе ръката му и я разтърси. Накрая го потупа още веднъж и пак седна.

— Има новина за теб, Били — съвсем тихо каза той.

— Каква новина?

— Слушай, Били — с особена сериозност започна Джъдсън, — не си прав, повярвай ми. Изцяло грешиш, като отхвърляш предложението да си вземем малко бренди.

— Каква е новината?

— На всеки може да му призлее. Затова във всяка къща трябва да има малък запас от бренди или някое друго животоспасяващо питие, та да е подръка в случай на нужда. Чел съм за брендито, има извънредно много приложения в медицината: ободряващо, стимулиращо, газогонно, успокояващо…

— Ще престанеш ли най-сетне да дрънкаш и ще ми кажеш ли…

— Наблюдавани са хиляди случаи, когато при получаването на лоша вест здрави като канари хора са се строполявали в несвяст и ако не е имало наблизо човек, който да им влее глътка от живителния цяр, направо да са си отишли. Дай ми пари, Били, ей сега ще изтичам до ъгъла и ще се върна с една-две пинти…