П. Удхаус - Бил Завоевателя

Един от недостатъците на Лондон от гледна точка на човек с току-що разбито сърце е пълната липса на по-диви места, където да се разхожда, замаян от мъка си. Най-близкото място, що-годе наподобяващо брулените от вятъра хълмове, беше Батърси парк. Натам се запъти Бил с кесията, пристъпвайки на пръсти към входната врата, за да не го усети териерът Боб, който неизбежно би пожелал да се включи в разходката. Колкото и да обичаше и да уважаваше Боб, сега не желаеше компанията му. Бобовците могат да бъдат водени в парка само на каишка и на Бил му изглеждаше нелепо в такъв момент да бъде прикачен за теглещо се насам-натам куче. Агонията можеше да настъпи всеки миг и тогава важен момент в постановката щеше да бъде самотата. Той успя да се измъкне и забърза по стълбите.

Утрото бе чудесно. Безсърдечието на природата в миговете на човешко страдание вече стана предмет на коментар, затова сега само ще кажем, че в този ден тя бе надминала себе си. В такова време и най-предпазливите оставят чадъра у дома. Докато се шляеше по зелените алеи и слушаше веселите подвиквания на децата, гонещи се под яркото слънце, измамното безгрижие не напускаше Бил. Но той бе наясно, че мъката тепърва предстои. Най-сетне намери безлюдно местенце и с едно безгрижно движение на китката изхвърли през рамо товара си. Чу леко тупване зад гърба си и бодро продължи, когато един глас се обади почти в ухото му:

— Ало! Господине!

Тъй ненадейно прозвуча гласът, че за един ужасяващ миг му се стори, че идва от изхвърлената кесия. Та нали току-що се бе уверил, че на стотина метра наоколо нямаше жива душа! Но такива са лондонските паркове, няма съвсем безлюдно място в тях. И пред него се яви — несъмнено изпод асфалта — дребно опърпано момиченце в басмена рокличка. Пристъпваше, цялото сияещо от услужливост и добронамереност. С лявата си ръка влачеше по-малко братче, на свой ред повлякло още по-малко братче. В дясната си ръка момиченцето размахваше кафявата кесия.

— Изпуснахте си нещо, господине.

Бил беше добър човек и не искаше да наскърбява детето. Взе кесията с всичката благодарност, която успя да събере в момента. Усмивката му бе малко механична, когато пусна в шепичката на момиченцето шест пенса. Сестричката и братчетата изчезнаха.

Краткият епизод пообърка Бил и въпреки че премина през няколко затънтени кътчета, може би предвидени от Градския съвет специално за изхвърлянето на снимките на годеници на стоманодобивни босове, не се възползва от тях. Скоро излезе на брега на някакво езерце. Подобно на Зевс при хоразмийския бряг тук той спря.

Брегът беше пълнен с деца и кучета, придържани от бавачките или вързани за пейките. Бавачките си споделяха смразяващи кръвта тайни, децата пускаха лодчици във водата, кучетата лаеха… В дърветата на малък остров в средата на езерото колония врани се опитваше да надкрещи кучешкия лай. Изобщо мястото бе веселяшко, но основното му достойнство се състоеше в това, че всички — деца, бавачки, кучета и врани — бяха потънали в собствените си занимания и едва ли биха забелязали и коментирали загадъчното поведение на добре облечен младеж, тръгнал да изхвърля кафява кесия във водните дълбини. Шансът не беше за изпускане. Държейки под око враните, той запрати кесията и тъкмо когато се обръщаше с нехайно подсвиркване, се разнесе шумен плясък. Явно якото момченце, което си играеше наблизо, бе цопнало във водата. Срамно е да го признаем, но в този миг Бил, явявал се вече спасител на един човешки живот от удавяне, съжали, че трябва да се връща за детето.

Но якото момченце си седеше на брега невредимо. Тялото, предизвикало плясъка, бе на огромно черно куче с дълга козина и малоумно изражение, устремено право към кесията. Захапа я с яката си челюст и се обърна към брега. След минута я остави в краката на Бил, отръска се и го загледа идиотски, очаквайки играта да продължи.

Бил вдигна кесията и побърза да изчезне. Не беше на себе си от бяс. Не защото бе целият изпръскан, нито защото някой си бе позволил да отвърже куче в парк, където законите недвусмислено го забраняват. С бяс го изпълваха преди всичко тая гадна кесия и съдържанието й. Вече недоумяваше как може да е бил влюбен в Алис Коукър. Освен всичко друго, освен вредния й навик да се омъжва за богаташи от стоманодобивната индустрия, тази жена явно бе носителка на някаква прокоба, след като нямаше начин човек да се отърве от снимките й. С цялата си безутешност той обърна гръб на езерото и навлезе в една тиха алея.