П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Внимавай! — извика Флик и се хвърли на тревата.

Бил последва примера й, сякаш му се подсякоха краката.

— Какво има още? — изохка той.

Флик посочи с ръка. Над плета, ограждащ ливадата, се виждаше силуетът на лимузината. На фона на бледото небе вътре като паметник изпъкваше торсът на Огъстъс Бригс. Огъстъс седеше като истукан, със спокойствието на човек, който може по желание да изключва ума си и да не мисли абсолютно за нищо. Само димът на залепнала за долната му устна цигара издаваше някакъв живот.

Бил огледа Огъстъс. Мислеше трескаво. Дързък стратегически план се оформяше в главата му. В този миг щастието му изпрати съюзника, от когото се нуждаеше. Недалеч от тях стоеше и ги наблюдаваше с по детски откровен интерес едно момче.

— Здрасти — усмихна се Бил предразполагащо.

— Здрасти — сдържано отвърна момчето, сякаш искаше да каже, че нищо не обещава.

Изглеждаше посърнало и спънато, сякаш животът му тежеше. Едва ли не целият всемир тегнеше на плещите му.

— Искаш ли да спечелиш половин крона?

— Къде е?

— Ето я.

— Да — съгласи се момчето след критичен оглед на монетата.

— Виждаш ли колата? — посочи Бил.

— Да.

— Ако ти дам тази монета, ще отидеш ли от другата страна на пътя, за да я замеряш с камъни?

— С камъни?

— С камъни.

— Искате да замерям с камъни тази кола?

— Да, нея — търпеливо потвърди Бил.

— И ще ми дадете монетата?

— Ето я.

Допреди миг дори мисълта, че това дете може да се усмихва, изглеждаше невъзможна, но сега лицето му сякаш се сцепи на две. Широка усмивка зейна под чипия нос. То начаса излезе от вцепенението си при изумителната идея да му бъде платена огромна сума, за да се отдаде на любимия си спорт. Грабна монетата, захапа я, пъхна я в устата си на сигурно място и тръгна. Мързеливо прекоси ливадата и за минута, проточила се цял век, се възцариха тишина и спокойствие. Овцете пасяха, птиците чуруликаха, Огъстъс Бригс пушеше цигарата си на предната седалка на лимузината.

После данданията започна.

Каквото и да говореше видът му, Огъстъс Бригс не беше дал съвсем пълна почивка на ума си, докато седеше зад волана, всмуквайки доволно от евтината си цигара. Може да се каже дори, че мисълта му работеше доста съсредоточено, насочена към съвета, получен тази сутрин от иконома за утрешното надбягване в Хърст парк. Икономът, този информиран човек, му бе препоръчал инвестиция на Сапунения Сам и колкото повече обмисляше перспективата, толкова по-обещаваща му изглеждаше. На практика бе сигурно, че утре по това време ще е по-богат с десет шилинга.

Упоен от перспективата, Огъстъс Бригс изгледа почти доброжелателно момчето, което пресичаше пътя. По правило не обичаше момчетата, но сега в благото си настроение не се подразни. Нямаше да го осиновява, но засега не мислеше и да го шамаросва. Просто го изгледа снизходително как изчезва през плета, и се завърна към мислите си. Два шилинга на Сапунения Сам при пет към едно…

Нещо изсвистя и изгърмя в тавана на колата. За миг Огъстъс Бригс остана с отворена уста. После проточи врат и установи, че наистина ставаше въпрос за камък. В следващия миг зърна надничаща над плета ухилена физиономия.

— Ммамк…! — възкликна Огъстъс.

Междувременно втори камък достигна целта. Шофьорът не беше човек на дълбоките чувства. Към повечето явления в света се отнасяше с пълно безразличие. Игликата по брега на реката беше просто иглика по брега на реката и нищо повече. Свята и гореща страст изпитваше единствено към боята на колата си. От ударите с камъни по лъскавия таван го заболя повече, отколкото ако го бяха уцелили по главата. С кратък яден рев изхвърча от колата, метна се през пътя и отприщи порой от красноречие.

За зла участ плетът, както установи, представляваше непреодолимо препятствие. През такъв плет момчетата се промушват като змиорки, но тръгне ли да ги гони, един шофьор непременно ще си съдере униформата. Наложи му се да си остане при словото. И докато изричаше на висок глас опис — неизбежно непълен, тъй като го съставяше в момента, и все пак внушителен — на онова, което възнамеряваше да стори на момчето, ако го хване, Бил и Флик се измъкнаха безшумно от засадата си.

Стреснат от шума на двигател, Огъстъс се обърна. Колата бързо се отдалечаваше със съвсем неупълномощен водач зад волана.

Първото, което Бил направи след завръщането си в Лондон, бе да остави колата, следвайки напътствията на Флик, пред къщата на сър Джордж на Манчестър скуеър. Нямаше желание да добави и кражба към другите покушения срещу джентълмена. После спря такси и заведе Флик на вечеря. Чувстваше нужда да се освежи след събитията, а и на двамата им бе ясно, че възникналата ситуация изисква неприбързан и трезв анализ.