П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Не мисля, че ще си е у дома още известно време — отбеляза Пилбийм. — На тръгване спомена нещо за дрямка в парка.

— Тогава ще го чакам. И когато го дочакам — закани се самонадеяно сър Джордж, — няма да търпя глупости.

Една мощна кола стоеше пред Мърмонт меншънс, когато сър Джордж пристигна в епицентъра на бурята. Младеж с приятно лице и внушителна физика пушеше цигара в нея, подал крака през отворената й врата. Младежът наблюдаваше как сър Джордж слиза и тръгва към входа. Нямаше спомен някога да го е виждал, нито пък той изглеждаше познат на по-възрастния мъж. И все пак двамата се бяха срещали при драматични обстоятелства.

Сър Джордж огледа сградата. Шофьорът му го увери, че това е Мърмонт меншънс, но при вратата нямаше табела, за да го докаже. Той реши да потърси и друго мнение.

— Търся Мърмонт меншънс, Батърси — каза той.

— Това е — рече услужливо младежът.

— Благодаря.

— Няма защо. Приятен ден.

— Благодаря — отвърна той и влезе.

Младежът, който явно чакаше някого, пак обърна глава към улицата. Девойка с прекалено широко палто от тюленска кожа приближаваше забързано по тротоара. Шофьорът на сър Джордж я следеше одобрително с поглед иззад волана. Явно си падаше по хубави жени, а дори широкото палто от тюленска кожа не можеше да скрие красотата на Флик.

— Ето ме. Нали не се забавих? Какво ще кажеш за палтото?

— Бива си го — отвърна Бил.

— Глупости, отвратително е. Но това беше единственото топло нещо, което намерих. Взех го назаем от хазайката.

Тя се качи в колата и се настани удобно.

Идеята да наеме кола и да изведе Флик на разходка извън града озари внезапно Бил, докато обядваха заедно на Шафтсбъри авеню — район, сякаш достатъчно отдалечен от опасната зона, претърсвана от сър Джордж и помагачите му. И двамата решиха, че ще е глупаво да пропускат такъв чудесен ден. Още повече че Бил бе свикнал да кара кола и от няколко дни го сърбяха пръстите да хване волан. Изпрати Флик до апартамента й за топла дреха, докато осигури кола за следобеда.

— Къде искаш да отидем?

— Много е хубаво в Хиндхед.

— Добре. Как се стига дотам?

— И, разбира се, навсякъде надолу по реката също е чудесно.

— Ти избираш.

Но не им бе писано този следобед да стигнат нито до величествените хълмове на Хиндхед, нито до някой от сребристите брегове на Темза. Докато Флик се чудеше накъде да поемат, събитията отнеха правото й да решава. Както си стоеше спокойно облегнат, Бил се стресна от тихия й писък и когато вдигна очи, видя Флик ужасено вторачена в нещо зад гърба му. Обърна глава и видя, че възрастният господин, който го беше попитал за Мърмонт меншънс, сега излизаше от входа.

— Бързо! — задъха се Флик. — По-бързо!

Макар и не свръхинтелигентен, Бил разбра, че не е времето сега да задава въпроси. Мигом запали колата и потегли. Чуха зад гърба си яростен рев и видяха възрастния господин да подскача като обезумял по тротоара.

Сър Джордж дълго натиска звънеца на номер девет. Явно нямаше никой и той реши, че ще е по добре да слезе долу в колата, за да изчака, колкото е нужно. Долу зърна Флик и също както Пърси Пилбийм преди него реши, че в края на краищата провидението не оставя без защита добрите хора. Едва когато я видя стремително да се отдалечава, разбра, че късметът му не е бил толкова голям.

В първия миг сър Джордж напълно изгуби самообладание, разкрещя се, заподтичква по тротоара. Едва когато колата на Бил отмина на двайсетина метра и продължи бързо да се отдалечава в западна посока по Принс ъф Уейлс роуд, се сети, че и той разполага с кола и че преследването на колела има известни предимства пред гоненето пеш. Замаха като вятърна мелница към шофьора си.

— Ей! Тук! Бригс! Идвай, глупако!

Шофьорът натисна с достойнство стартера. Спря до своя кипящ от възмущение работодател. Сър Джордж се напъха и с две ръце зажестикулира напред към Албърт роуд, зад чийто ъгъл Бил и спътничката му току-що се бяха скрили с доста висока скорост.

— Рррр — клокочеше сър Джордж.

Шофьорът сдържано докосна шапката си. Предполагаше, че работодателят му желае да следва другата кола, но това не го развълнува. Доста повече бе нужно, за да се развълнува Огъстъс Бригс.

— Това беше вуйчо Джордж — промълви Флик.

Бил и сам се бе досетил. Кимна и погледна през рамо.

— И все още е — отвърна кратко и натисна газта. Профучаха по моста Албърт.