П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Вие сте американец, нали?

— Да.

— Тогава да отидем в „Чешърско сирене“. Заслужава си. Надявам се, че не сте въздържател, нали?

— Не! — изпищя Джъдсън.

— Попитах, защото там поднасят един много специален порт…

— Портвайн! — промълви Джъдсън.

— Тъмнозлатист.

Очите на Джъдсън за миг се затвориха в молитвен екстаз.

— Водете ме — произнесе той с тихо благоговение.

Странно е доколко различни могат да бъдат мненията за един и същ човек. В Лондон десетки хора не обичаха Пилбийм. Ако например попитате Уилфред Слингсби какво мисли за мозъка на „Светски клюки“, няма да му стигне и час, за да ви отговори, като малко от коментарите му ще са подходящи за печат. А на Джъдсън Коукър той се стори един от най-приятните младежи, които е срещал през живота си.

Историческата таверна „Чешърско сирене“ много допадна на Джъдсън. Вярно, че не прояви особен интерес към бележитите й посетители в миналото, че почти не погледна към стола на доктор Джонсън, но пудингът с дробчета от чучулига — известният специалитет на заведението, — полят с няколко халби отлежало тъмно пиво, пробуди благодарствен отклик в дълбините на душата му. Още преди пристигането на тъмнозлатистия портвайн Джъдсън вече изпитваше известна трудност да се подсеща, че мъжът с леко замъглените очертания срещу него не е доверен приятел от детинство.

При това освен с портвайн и отлежало пиво Пилбийм изцяло спечели Джъдсън с проявеното разбиране по въпроса за „Копринените“. Станала е, съчувствено заяви Пилбийм, недопустима грешка. Но разумен човек като Джъдсън ще разбере колко трудно е изцяло да се предпази вестник като „Светски клюки“ от подобни, макар и редки грешки. („Разбира се, разбира се!“) Каквото и да се прави, от време на време се промъкват. („Точно така!“) И, разбира се, грешката трябва да бъде поправена още в следващия брой.

— Много мило от ваша страна — разнежи се Джъдсън.

— О, няма нищо, няма нищо!

— Така си е.

— Не, не.

— Така е, така е!

— Нищо подобно.

— О, така е, така е! — още по-енергично настоя Джъдсън. Пресуши чашата си и впери облени в обич очи в този толкова мил господин.

— Аз сам ще напиша статия — рече Пилбийм, — за да поправим нещата. И за да не стават повече грешки, предварително ще ви изпратя коректурите.

— Как така?

— Коректурите.

— Не, благодаря! — широко и великодушно махна с ръка Джъдсън. — Не искам никакви коректури. Стига ми вашата дума.

— Коректурите на статията — обясни спокойно Пилбийм, — за да можете да я видите, преди да се появи.

— Ооо!

— Къде да ги изпратя?

— В Мърмонт меншънс № 9, Батърси.

— Чудесно! А сега — продължи Пилбийм, вдъхновен от успеха си, — моля ви, разкажете ми всичко за „Копринените от Пето авеню“. Не мога да си представя как ви е хрумнала тази идея…

Пилбийм се раздели с Джъдсън пред „Чешърско сирене“ малко след два часа и се завтече зачервен и възбуден по Флийт стрийт към Тилбъри хаус. Паркираната до тротоара лимузина на сър Джордж го извести, че работодателят му се е върнал от обяд. Качи се право в кабинета на четвъртия етаж.

— Е, и? — попита сър Джордж.

Приемът бе хладен, но Пилбийм и не очакваше друго. Ето сега, каза си той, ще разчупим ледовете.

— Страхотни новини, сър. Открих къде можем да хванем дирята на госпожица…

Настъпи неловко мълчание. Пилбийм бе забравил името, сър Джордж — също. След кратък размисъл вождът реши да бъде откровен.

— Вероятно ще е по-добре да ти кажа, Пилбийм, сигурен съм, че ще приемеш информацията с най-строга конфиденциалност.

— Разбира се, сър.

— Момичето е моя племенничка.

— Така ли! — Пилбийм направи опит да вкара нотка на изненада в гласа си.

— Моята племенничка — мрачно повтори сър Джордж.

— Тогава съм особено щастлив, че я открих — самоотвержено отвърна Пилбийм.

— Намерил си я!

— Ами — поправи се Пилбийм, — открих едно място, където тя явно ходи всеки ден.

Разказът му се отличаваше с безупречното умение на човек, свикнал да напъхва пороците на големия град в колона и четвърт. Сър Джордж го изслуша съсредоточено.

— Пилбийм, от самото начало знаех, че мога да разчитам на теб.

— Много мило от ваша страна, сър.

— Уча младите си служители да са умни, а ти си най-умният. Можеш да занесеш тази бележка на касиера.

— Ще я занеса — отвърна Пилбийм разпалено, прибирайки бележката в джоба си. — Благодаря ви.

Сър Джордж се изправи.

— Ще отида веднага в Мърмонт меншънс. Ще се видя с този Коукър…