Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Доколкото можах да проследя, нито една от тия многобройни версии не взима под внимание историята на страната, в която се разиграват събитията, А при това участта на влюбените е тясно свързана с тая на страната им и колкото по-обстойно се занимава човек с условията в тогавашна Испания, толкова по-дълбок смисъл придобива за него историята на Естер-Рахел и краля.

Старите испански хроники и балади, които първи съобщават за Алфонсо и еврейката, вярват наивно и безусловно в светостта на войната. Те ми помогнаха да разбера онзи рицарски свят, който въпреки цялата си крайно изтънчена куртоазия все още е дълбоко нагънал във варварството, да разбера вътрешния мир на ония кастилски барони, тяхната фанатична вяра и кръвожадна смелост, безграничната им гордост, която безсъвестно руши прекрасните градове и страни, изграждани от другите. Струва ми се, че само онзи, който долови стихийно увличащата притегателна сила на техния авантюристичен дух, е в състояние да разбере напълно историята на Рахел и краля.

Не исках само да изясня този безсмислен героизъм, исках да възкреся неговия блясък и чар, без обаче да прикривам гибелното у него. Исках да покажа как магията на тая войнственост увлича дори онези, които прозират нейната пагубност. Рахел чувствува колко злини ще донесе безразсъдната смелост на Алфонсо — и го обича. Онова, което въпреки цялата й мъдрост я елече към тоя злокобен мъж, трябваше да се превърне в символ на всички съблазни, излъчвани от войнствените люде, от авантюристите, и заслепяващи понякога дори хора, прозрели истината.

На рицаря исках да противопоставя човека на мира. Разбира се, хрониките и баладите от онази епоха не го прославят, ала той не липсва. Призрачно витае той по полетата на хрониките, по-ясно в документите, привилегиите и законите, най-ясно — в книгите на учените и философите. Ето гражданите и селяните, жителите на пробуждащите се градове, които на необуздаността на рицарите и бароните се мъчат да противопоставят ред и законност. Ето и евреите, които дават мило и драго за мира, пък макар и само защото знаят, че първи те ще загинат между воюващите. Ето преди всичко и просветените, духовници и миряни — Родриге, Муса, Бенямин, — които с думи и дела се борят против войната. Мъже, които на въоръжената до зъби смелост на рицарите не могат да противопоставят нищо освен кротката мъжественост на своя дух. Но нима това не е много?

Твърди се обикновено, че нашата цивилизация е изградена върху два стълба: идеала за хуманистичното образование на елини и римляни и еврейско-християнския нравствен кодекс на Библията. Струва ми се, че в нашия бит продължава да живее и още едно, трето наследство: страхопочитанието пред героизма, пред рицарството. Далеч още не е избледнял дълбокопочитаният образ на християнския рицар, обрисуван с толкова обич през Средновековието. Все още славата на героя, на воина, се смята за най-висока чест. Великият писател Сервантес с нежна грижливост показа смешното в рицаря. Цял свят се смя: ала не бе убеден. Несъмнено във всеки рицар поначало има нещо донкихотовско, ала светът не поиска и не иска да разбере това, все още не иска да види безумеца, скрит зад маската на рицаря, иска да вижда само неговия блясък; светът все още отправя взор само към рицаря и го обсипва с почести.

И тъкмо защото обаятелното средновековно рицарство витае зловещо и до днес, смятам, че историята на Алфонсо и Рахел в интересна и за нас. Теоретиците от онова столетие се занимаваха с изясняването на въпроса, допустимо ли е да нападнеш предварително един враг, който навярно би те нападнал; уточняваха дали в позорно да изкупиш мира с цената на големи жертви. Исках да се опитам да възкреся хора, които са се сблъсквали с подобни мисли. Казвах си: който разкаже отново съдбата на тия хора, не пише само история, а осветлява и осмисля проблеми на нашите дни.

© 1955 Лион Фойхтвангер

© 1980 Владимир Мусаков, превод от немски

Lion Feuchtwanger

Die Jüdin von Toledo, 1955

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

Лион Фойхтвангер. Испанска балада

Издателство „Народна култура“, 1980

Второ издание

Редактор: Елена Николова-Руж

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Радослава Маринович, Галина Кирова

Aufbau Verlag, Berlin 1967

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13855]

Последна редакция: 2009-10-10 14:30:00