Франсоа Вийон - Балада от името на съдбата

Съдба съм и такава съм била,
та ти ли, Франсоа (не те и зная!),
ще ме наричаш мен убийца зла?
И по-добри от теб ядат калая
и свършват в кариерите накрая.
Оплакваш се, а плачеш за бесило —
не си единствен, стъпил днес на гнило.
Най-знатни люде — гледай! — съумях
да ги направя аз на пух и прах,
пред тях си ти като муха пред слон;
да предизвикваш мен е страшен грях,
така че се вземи в ръце, Вийон!

За цар и крал не съм добре дошла,
че аз отколе гибел им вещая:
сразих Приам 2 2 Приам — цар на Троя, загинал при падането на града. , изчезна сред мъгла
навеки Троя — с участ като тая
и Анибал 3 3 Анибал (247—183 г. пр.н.е.) — прочут картагенски пълководец, победен от Сципион Африкански (235—183 г. пр.н.е.); и двамата са умрели в изгнание. успях да увенчая,
а Картаген превърнах във мъртвило;
и Сципион опита мойто жило;
предадох Цезар със един замах,
а във Египет пък Помпей 4 4 Гней Помпей (106—48 г. пр.н.е.) — римски държавник, един от триумвирата, владетел на Африка и Испания; убит от Птоломей, който изпратил главата му на Цезар. заклах;
в море от кръв удавих аз Язон;
запалих Рим 5 5 „Запалих Рим…“ — има се предвид император Нерон. , жестоко там вилнях…
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И Александър колко кръв проля,
загледан към звездата си в безкрая,
а как умря! Сред бойните поля
и Арфаксад 6 6 Арфаксад — цар на Медея, победен от Навуходоносор. реших да закопая…
Такъв ми е на мене обичая —
така да бъде, знай, се е решило
и нищичко не се е променило.
В нещастието Олоферн презрях
и ножа на Юдита не, не спрях,
докато спеше. А Авесалом?
Какви коси! Обесих го на тях.
Така че се вземи в ръце, Вийон!

И чуй ме, Франсоа, какво разбрах:
сама да можех днес да всявам страх,
а не съгласно божия закон,
би ви очаквал всички пълен крах…
Така че се вземи в ръце, Вийон!