Франсоа Вийон: Баладично послание до приятелите

Смилете се, смилете се над мен,
приятели — бъдете тъй добри!
Във гроб без цвете и чемшир зелен
изгнаник съм — Съдбата ме затри,
че Бог за мен не дава пет пари.
Девойки със чираци в любовта,
танцьори и смешници — трън в пета! —
и вие, с глас камбанен дали тон
за пир и песен (златни ви уста!),
дотук ли беше клетият Вийон?

Певци, в душата бръкнали с ръжен,
та весел огън да се разгори,
пройдохи, проиграли своя ден
за някой грош (и за фалшив дори!),
далеч е той от вашите игри.
Чевръсти стихоплетци, пред смъртта
като гаргара всяка суета
е тъй ненужна — в сетния подслон
е тежък мрак и пълна слепота.
Дотук ли беше клетият Вийон?

Елате и го вижте унижен,
мъже, които никой крал дори
(свидетел ви е Бог и нощ, и ден!)
с десятък не успя да покори,
как пости той не ден, не два, не три
(озъбен преди туй от сладостта)
на хлебец сух и блудкава вода —
червата куркат в празния салон,
че теглена е черната черта…
Дотук ли беше клетият Вийон?

Със Ваша милост имах участта
към вас да се обръщам — милостта
я чакам, както си е по закон,
че знам: разчита даже на сганта
тоз, който моли с пяна на уста.
Дотук ли беше клетият Вийон?