Франсоа Рабле - Гаргантюа и Пантагрюел

Пиршествените образи в романа на Рабле, т.е. образите на яденето, пиенето поглъщането, са непосредствено свързани с народно-празничните форми, които разгледахме в предишната, глава. Защото всичко това съвсем не е частно-битово ядене и пиене на отделни хора. Това е народно-празнично пиршествено ядене , като предел — всеобщ пир . Мощната тенденция към изобилие и общонародност е налице във всеки образ на яденето и пиенето у Рабле, тя определя, оформянето на тези образи, техния положителен хиперболизъм и тържествено-весел тон . Тази тенденция към изобилие и общонародност е сякаш мая, прибавена към всички образи на храната; с тази мая те се надигат, растат, бухват до излишък и прекомерност. Всички образи на храната у Рабле приличат на онези огромни колбаси и бели хлябове, които обикновено тържествено са носили при карнавалните шествия.

Пиршествените образи органично се съчетават с всички други народно-празнични образи. Пирът е задължителен момент при всяко народно-празнично веселие. Без него не минава и нито едно съществено смехово действо. Виждаме, че в дома на Дьо Баше набиват сплетниците през време на сватбения пир. Разкъсването на Отнесибой също става в момента, когато участниците в диаблерията са се събрали в кръчмичката, за да погуляят. Всичко това, разбира се, не е случайно.

Ролята на пиршествените образи в романа на Рабле е огромна. Няма почти нито една страница, в която да не фигурират тези образи, макар и като метафори и епитети, взети от сферата на яденето и пиенето.

Пиршествените образи са много тясно преплетени с образите на гротесковото тяло. Понякога е трудно да се прокара ясна граница между тях — толкова органично и съществено са свързани те, например в разгледания от нас епизод с празника на клането на добитъка (смесване на изяждащото и изяжданото тяло). Ако вземем първата (хронологично) книга на романа — „Пантагрюел“, — веднага ще видим колко неразделно се преплитат тези образи. Авторът разказва как земята след убийството на Авел всмукала кръвта му и затова станала изключително плодородна. По-нататък хората ядат дренки и на това се дължи огромният ръст на телата им. Мотивът на зиналата уста — лайтмотивът в „Пантагрюел“ — и свързаният с него мотив на гълтането стоят на самата граница между образите на тялото и образите на яденето и пиенето. По-нататък от широко разтворилото се лоно на раждащата майка на Пантагрюел излиза обоз със солени мезета . Виждаме следователно как образите на яденето неразделно са свързани с образите на тялото и с образите на производителната сила (плодородието, растежа, раждането).

Да проследим ролята на пиршествените образи в целия роман.

Всички първи подвизи на Пантагрюел, които той извършва още в люлката, са подвизи на яденето . Образът на печеното на шиш е централен в турския епизод с Панург. С пир завършва епизодът с тъжбата между Лижизадник и Пийвино, както и епизодът с Таумаст. Видяхме каква грамадна роля играе пирът в епизода с изгарянето на рицарите. Целият епизод с войната с крал Анарх е изпълнен с пиршествени образи, предимно с образите на гуляя, който става почти главно оръжие на самата война. С пиршествени образи е изпълнен и епизодът с посещението на Епистемон в задгробното царство. Със сатурновски народен пир в столицата на аморотите завършва целият епизод с войната с Анарх.

Не по-малка е ролята на пиршествените образи и във втората (хронологично) книга на романа. Действието започва с пир на празника на клането на добитъка. Съществена роля играят образите на яденето в епизода с възпитанието на Гаргантюа. Когато при започването на пикрохолската война Гаргантюа се връща в къщи, Грангузие устройва пир, като подробно се изброяват ястията и дивечът. Видяхме каква роля играят хлябът и виното за започването на пикрохолската война и в епизода със сечта в манастирското лозе. Особено богата е тази книга с най-различни метафори и сравнения, взети от сферата на яденето и пиенето. Книгата завършва с думите: „Et grand chère!“ 1 1 Прави впечатление почти пълната липса на пиршествени образи в епизода с Телемското абатство. Подробно са посочени и описани всички помещения на абатството, но колкото и да е странно, забравена е кухнята, за нея не е имало място в Телем.