Маги Стийвотър: Балада

Преди бях ловец. Ако видех нещо, което исках, проследявах го, надушвах го, правех го мое.

Под „нещо“ имам предвид „някого“, разбира се. Харесвах ги млади, талантливи, мъже. Колкото по-красиви, толкова по-добре. Любимият ми бонус от сделката. Трябваше да ги гледам, докато умират, та беше по-приятно, ако бяха хубавички.

Не бях жестока. А великодушна. Всеки от тях ме беше умолявал за това, с което го бях дарила: красота, вдъхновение, смърт. Превърнах обикновения им живот в изключителен. Бях най-хубавото нещо, което някога им се беше случвало.

Като се замисля, не бях ловец, а по-скоро благодетел.

Но днес в есенната гора не бях нито едното, нито другото. Някой ме призова, изтегли ме от нематериалната ми форма в човешко тяло. Не виждах никого тук, но все още надушвах миризмата от заклинанието. Можех да чуя шума от стъпките си сред изсъхналите листа и звукът ме правеше неспокойна. Чувствах се уязвима в тази кървавочервена гора — вдигах шум и бях напълно видима за всички във формата си на човешко момиче, а не бях свикнала с това. Навсякъде около мен миришеше на запалена мащерка и горящи листа, призоваващи заклинания и загаснали огньове. Тъкмо бях открила някаква човешка мисъл, за която да се хвана, когато чух глас.

„Привет, малка фейо“.

Обърнах се навреме, за да видя железния прът, устремен към лицето ми.

Създай текстово съобщение

140/200

До: Джеймс

Още ли си екстрасенс? Можеш ли да видиш какво ни очаква в ТА? Струва ми се, че всичко от миналото лято все още ни преследва. Мислех, че е свършило.

От: Ди

Изпращане на съобщението: да/не

Съобщението ви не е изпратено.

Запазване на съобщението: да/не

Съобщението ви ще се пази 30 дни.

Музиката е моят живот.

Преди да си подам документите за Музикалното училище „Торнкинг-Аш“, бях прочел всичките им брошури. В тях се казваше, че училището ще развие вече съществуващите ни музикални способности. Обещаваха академични предизвикателства. Нашепваха в ушите ни истории за бъдещето ни — как излизаме от гимназията като всестранно разпити в музикално отношение тийнейджъри с професионални умения. Щяхме да зашеметим тузарите в университетите от Бръшляновата лига 2 2 Бръшлянова лига — група, в която влизат осем висши училища в североизточната част на САЩ. Започва като спортна организация, а днес терминът е етикет за тези университети, които се отличават с отлично академично качество и високи критерии за прием. Сред тях са „Харвард“, „Йейл“, „Принстън“ и т.н. — Б.пр. само като им метнем списъка с извънкласните си занимания.

Когато прочетох тези неща, си помислих: „Яко!“ Освен това Диърдри щеше да ходи там, което решаваше въпроса.

Но това беше, преди наистина да дойда тук. След като се настаних, открих, че училището си е училище, както би казала Маргарет Тачър 3 3 Маргарет Тачър е британски политик, първата жена министър-председател на Великобритания (от 1979 до 1990 г.), известна с прякора Желязната лейди. Води твърда политика, като още от самото начало на управлението си предприема някои строги мерки в образованието — съкращава разходи и специални програми, закрива хуманитарните училища. — Б.пр. .

Разбира се, бях в „Торнкинг-Аш“ само от седем дни, така че може би трябваше да му дам още малко време. Но търпението не е най-силната ми черта. А и, честно казано, не виждах как посещаването на няколко курса по теория на музиката и спането в общежитие се предполага да ни превърне в нещо по-различно от обикновени гимназисти.

Сигурно щях да се чувствам другояче, ако свирех на тъпо чело или нещо подобно, защото тогава щях да стана член на някоя от осемте милиона групи в кампуса. Когато хората казват „музикант“, явно никога нямат предвид „гайдар“. Ако чуех фразата „изпълнител на традиционен фолклорен инструмент“ още веднъж, щях да фрасна някого.

Както и да е, първите шест дни ние (аз и моите нови съученици) се „ориентирахме“. Научихме къде са стаите за заниманията ни, имената на учителите ни, часовете за храна в стола и че вратата към четвъртия етаж на моето общежитие заяжда. На петия ден вече знаех какво правя. На шестия ми беше станало втора природа.