Лион Фойхтвангер - Испанска балада

— Твоето великодушие е наистина кралско великодушие. Но законът забранява да се въздигат нехристияните в ленни владетели на графства.

Алфонсо, сякаш между другото, отвърна:

— А нима смяташ, че ще кръстя сина си чак когато се върна от война? Ще наредя Санчо да бъде кръстен утре.

Йеуда си припомни предписанието на раби Товия: „По-добре да приемете смъртта всички, отколкото да отдадете един-единствен измежду вас на друга вяра.“ И си припомни стиха от писанието: „Който отдаде макар и само едно от децата си на идолопоклонците, трябва да умре.“ Каза:

— Говорил ли си с Рахел, господарю?

— Ще й го съобщя днес — отвърна Алфонсо. — Но ако предпочиташ, можеш да й го кажеш ти.

Дълбоко в сърцето си Йеуда се молеше: „На твоята помощ се уповавам, Адонай. Уповавам се, Адонай, на твоята помощ.“ Той каза:

— Ти си потомък на бургунските херцози и на Тотските крале, дон Алфонсо, но доня Рахел е от рода на Ибн Езра, а той води началото си от дома на цар Давид.

Алфонсо тропна с крак.

— Престани с тия глупави брътвежи! — кресна му той. — Знаеш не по-зле от мен, че не мога да имам син евреин.

— И Христос е бил евреин, господарю — отвърна Йеуда тихо, сподавяйки своята ненавист.

Алфонсо преглътна. Безсмислено бе да спори с Йеуда за вярата. Сам той ще каже на Рахел, че детето утре ще бъде кръстено. Но тя беше още много слаба и при все че Йеуда преувеличаваше вътрешната й съпротива, кръщението на детето щеше да я разтревожи много, може би дори да заплаши здравето й.

— Заповядай да изготвят грамотите тъй, както ти наредих — обърна се той повелително към Йеуда. — И знай: синът ми ще бъде кръстен, преди да потегля на война. Добре ще сториш, ако използуваш целия си разум, за да подготвиш доня Рахел.

Йеуда си отдъхна. Засега кралят щеше да замине за Бургос. Беше спечелено време. Бяха спечелени седмици. Мъчително време ще бъде то. Сега вече той знаеше, че за краля е страшно важно да не потегли на война, без да е кръстил детето. Но беше спечелено време и неговият бог, който го бе дарил с толкова милости ще му укаже изход и сега.

Сякаш отгатнал мислите му, Алфонсо каза:

— И дори да не ти хрумва да ми изиграеш пак някоя от лошите си шеги, докато съм в Бургос. Не искам да тревожа Рахел, докато е толкова слаба. Но и самият ти не се опитвай да я уговаряш със заплахи или с обещания. До завръщането ми моят син ще остане така, както е: още нехристиянин, но в никакъв случай евреин.

— Да бъде тъй, както искаш ти, господарю — рече Йеуда.

Стояха един срещу друг и се измерваха враждебно и подозрително.

— Нямам ти вяра, мой Йеуда — каза му право в лицето Алфонсо. — Трябва да ми се закълнеш.

— Готов съм, господарю — каза Йеуда.

— Но клетвата трябва да бъде страшна — продължи Алфонсо, — инак не ще те обвърже.

Хрумна му нещо жестоко. Имаше една стара клетва, която евреите трябваше да полагат по времето, когато той бе още момче — една нелепа и страшна формула, Е която те призоваваха — върху себе си всички злини, в случай че нарушеха думата си. По-късно, по молба на евреите и по настояване на дон Манрике, той бе отменил тая формула. Не си спомняше текста буквално, но знаеше, че клетвата беше гнусна, заплашителна и същевременно нелепа.

— Има една такава тежка клетва, зная — заяви сега той на Йеуда. — По-рано вие често трябваше да я произнасяте и може би се показах твърде мек, като ви избавих от нея. Тебе не ще избавя!

Йеуда побледня. Чувал беше за жестоката борба, която бе трябвало да води навремето алхамата, за да бъде освободена от тази унизителна церемония; много пари беше платила тя за това. Изпита непоносима горчивина, че тъкмо него подлагаха сега на такова унижение.

— Не ме карай да полагам тази клетва, господарю — замоли той.

Упорството на евреина убеди краля, че е намерил подходящо средство, за да обвърже тоя хитрец.

— Пак ли искаш да се пазариш и да се изплъзваш? — викна му властно той. — Или ще ми се закълнеш с тая клетва, или ще кръстя детето още днес.

Намериха отнякъде старата формула. Не беше съвсем лесно да се избере подходящ човек, пред когото Йеуда да положи клетвата. Той трябваше да знае еврейски и да бъде надежден, да умее да мълчи. Алфонсо се обърна към капелана на своя замък, към същия свещеник, когото навремето беше запитал: „Що е грях?“

И тъй, ощастливен от доверието на краля, смутен от комичната и жестока церемония, все още младия; свещенослужител прие в присъствието на краля клетвата на неговия министър.