Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Алфонсо и Леонор, дон Педро Арагонски и инфантата Беренгария посрещнаха на кастилската граница старата кралица. Пред портите на Бургос излязоха насреща й най-знатните прелати и придворни на двамата крале. Тържествено влезе тя в Бургос, навсякъде се развяваха знамена, от прозорците и балконите бяха провесени гоблени и покривки, всички камбани на множеството църкви в града биеха, улиците бяха покрити с клонки и цветя, които благоухаеха под копитата на конете и обувките на пешеходците.

В продължение на десетилетия тя, необузданата и бляскава Елинор, бе най-възхваляваната и най-хулената жена в Европа и сега, когато я видяха да пристига пак с предишния си блясък, възкръснаха отново и безбройните разкази за нейните приключения във войната, в държавническото изкуство и в любовта. За това, как тя била вдъхновителка и душа на втория кръстоносен поход и яздила на кон начело на кръстоносците, войнствена и великолепна като Пентесилия, предводителката на амазонките. Как в славния град Антиохия нейният млад чичо, крал Раймонд, пламнал от безгранична любов по Елинор. Как той и съпругът й, кралят на Франкия, Луи Седми, се скарали заради нея и как най-сетне мъжът й насила я откъснал от своя съперник и я изпратил отвъд морето. Как тя, не можейки да се примири с подобно насилие, склонила папата да разтрогне брака й с франкския крал. Как тутакси се явил младият граф на Анжу, впоследствие крал Хенри Английски, и почнал да я ухажва, за да спечели ръката й. Как сетне тя и той изградили могъщото кралство. Как тя привлякла към своя двор учени — доктори и магистри на седемте науки и изкуства, а също безброй трубадури, трувери и контьори. Й как дарявала с благоволението си един или друг от тия поети, като например Бернар от Вентадур, при все че той бил син на прост огняр. Как Хенри от своя страна изневерявал на кралицата с много жени, но особено с една и как Елинор убила тая негова красива любовница Розамунда. И как след това той затворил Елинор и как синовете й се разбунтували заради нея и повели борба против своя баща.

И зазвучаха отново много от песните — франкски, провансалски, каталонски — и в тях се прославяше дворът й, гдето бяха намерили приют най-благородната поезия и най-изтънчените нрави. И поетът Филип от Таюн запя:

Й запя Беноа де Сент-Мор:

И дори един суров германец бе съчинил стиховете:

Преплитането на тия песни, легенди и романси на людете, които се възхищаваха от нея, и яростните, изпълнени с проклятия стихове и разкази на нейните врагове най-вече бе допринесло да се превърне образът на Елинор дьо Гиен в нещо нереално, в образ от най-далечна земя или дори от друго столетие; и даже сега, когато тя влизаше в града Бургос съвършено реална и осезаема, от плът и кръв, заобиколена от своите рицари, дами, наемници, коне, кучета, соколи и богатства, на мнозина от кастилските и арагонски благородници се струваше, че тя язди, окръжена от златист облак. Колко празно и нищожно им се виждаше тяхното настоящо съществуване, щом го сравняха с миналото на тая велика жена. Сияйно се издигаше пред очите им всичко, което бяха чували за втория кръстоносен поход, който всъщност бе поход на кралица Елинор. Тогава рицари и крале не се уповаваха като търгаши на военното надмощие, зад борбата не се криеше алчност за пари и хитра пресметливост, обратното, тя се водеше съгласно строги, благородни правила, от чиста любов към борбата, и битките представляваха всъщност турнири, благородни игри на живот и смърт.

В продължение на четиридесет дни васалът бе задължен да служи на своя сеньор, в продължение на четиридесет дни той се сражаваше и ако до четиридесетия ден не превземеха замъка, рицарят си отиваше дори ако бе сигурно, че на четиридесет и първия ден крепостта ще падне. По онова време нямаше рутиери, нямаше наемници от простолюдието, които не познават изискания живот и се сражават само за победата. По онова време се проявяваше куртоазия и спрямо врага, дори спрямо неверника, привързан към друг бог. Халифът, който обсаждаше, учтиво бе изпратил на обсадената християнска кралица Урака своя придворен лекар, за да облекчи болестта и. И войната се водеше само от понеделник до четвъртък; в петък, събота и неделя имаше примирие, та всеки — бил той мюсюлманин, евреин или християнин — да може спокойно да отпразнува своя ден, отреден за почивка.